Костадин Ангелов
На снимката: министър Костадин Ангелов

С изострянето на ковид-кризата се увеличиха и усилията на властта да се опитват да предотвратява паника, която така или иначе не съществува, ако се съди по пълните заведения и броя на хората без маски по улиците и в градския транспорт. Ежедневно слушаме как министър Ангелов ни успокоява, че здравната система има потенциала да се справи с кризата. Заливат ни данни за разкрити легла, отделения и осигурени медикаменти. За тестове и проценти положителни резултати. В целия този поток от информация обаче рядко се подчертава най-важният фактор, по който оценяваме ефекта от борбата с една опасна болест – смъртността. Това е именно показателят, който ще покаже как се справя всъщност България.

На 11.11 министър Ангелов заяви пред БНР, че смъртността ни не е от най-високите в Европа и това показвало, че капацитетът на здравната ни система все още е добър.

Така ли е обаче в действителност? Къде е наистина България по отношение на смъртността от коронавирусна инфекция?

Отговорът на този въпрос зависи от различни предпоставки. Ако гледаме общата смъртност от началото на пандемията, да кажем през март, когато тя дойде официално и у нас, България наистина не стои толкова зле. Ето кои европейски страни са преди нас по смъртност на милион жители за целия период, по данни от авторитетния сайт за политически анализи и новини „Политико“, който старателно поддържа секция за наблюдение на развитието на кризата в Европа ден по ден. Данните са в смъртни случаи на милион жители:

  • 1201 – Белгия;
  • 855 – Испания;
  • 756 – Великобритания;
  • 712 – Италия;
  • 635 – Франция;
  • 595 – Швеция;
  • 583 – С. Македония;
  • 523 – Чехия;
  • 515 – Босна и Херцеговина;
  • 482 – Молдова;
  • 474 – Нидерландия;
  • 432 – Румъния;
  • 401 – Ирландия;
  • 323 – Швейцария;
  • 301 – Португалия;
  • 284 – Унгария;
  • 271 – България.

Видно е, че в общата картина България е далече от челниците и като се има предвид, че в Европа има още пони 4-5 страни, които са със съвсем малко по-ниска смъртност от нашата, практически може да се каже, че засега сме щастливи „средняци“ и това е един от редките случаи, в които да си далеч от върха е повод за радост. Тук обаче се появява едно голямо „НО“.

Смъртността у нас все още е ниска на база целия период на кризата, но нараства притеснително бързо през последните десетина дни, заедно с взрива на броя на новозаразените. Последните дни са изключително тревожни и починалите в някои от тях превъзхождат по брой тези в държави, с многократно по-голямо население. На 11.11 например 80-те обявени смъртни случая у нас са повече от тези в Индонезия /75 при 274 млн. население, ако, разбира се, можем да вярваме на пълнотата на индонезийските данни/ и Нидерландия /74 при 17,1 млн. население/. Разбира се, вземането на отделен ден за база не е показателно. Изводи за динамиката на епидемията специалистите правят най-често на 14-дневна база, но ако трябва да оценяваме тенденциите при смъртността през последните дни, дори тази база ще даде изкривена представа. На 28 октомври, според „Политико“, смъртността в България е била 2,81 на милион жители, докато на 11.11 /след 2 седмици/ е вече 9, като през последните дни се наблюдава остро устремяване нагоре по този показател.

Ето и сравнителна таблица на европейските държави по смъртност на милион жители за последните 4 дни /8-11 ноември/, според данните на „Политико“:

Това, което става ясно от една обобщена оценка на данните в таблицата е, че за последните дни на остро покачване на смъртността европейските държави, които се нареждат преди България по този тъжен показател, са доста малко. Видимо това са Белгия, Чехия, Унгария, Испания и Полша, а много близо до нашето положение са Швейцария, Франция и Хърватия.

Изводът е ясен – като цяло за периода на кризата България е по-скоро измежду слабо засегнатите държави, но последните данни са наистина притеснителни и ако тази тенденция продължи, след няколко месеца с подобна смъртност може да станем свидетели на истинска паника с всичките й пагубни резултати както в здравно, така и в икономическо отношение. Времето, когато можехме да се успокояваме с готовността с болнични легла, изглежда отминало. Данните показват, че либералните мерки от лятото не помагат и изглежда, че са нужни по-остри действия по ограничаване на заразата, а с нея и смъртността, отколкото простото вкарване на нови и нови ресурси, които не са безкрайни, за поемане от здравната система на лавинообразно нарасналия брой заболели. Изглежда очевидно, че прекъсването на оформящата се тенденция в България да си отиват по над 50 души на ден само от коронавирус трябва да е главен приоритет на правителството. Как ще се постигне това е от компетенцията на специалистите, но е сигурно, че обществото скоро ще поиска да види резултати.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!