Когато си мислите за Холандия, сигурно си представяте спретнати бизнесмени, които се разхождат по алеи, обградени от сладки вятърни мелници, живеят в луксозни къщи и имат яхти, а следобедите си прекарват в някое китно кафене.
Едва ли си представяте огромни, войнствено настроени варвари, с големи мечове и трупове на техни противници.
Е, запознайте се Пиер Герлофс Дониа.
РАННИ ГОДИНИ
Огромният войн живеел в Холандия, но всъщност бил от фризийски произход (фризите са германски народ, населяващ основно бреговете на Северно море в Нидерландия и Германия, областта Фризия – бел.ред).
Роден е през 1480 г. в града Кимсверд, в богато семейство. По това време фризийците практически били малка група от хора, която живеела на територията на Германия и Холандия, но не принадлежали, нито към холандската националност, нито към саксонската – факт, който много ядосвал и двата народа.
Затова, при всеки удобен момент и едните, и другите търсели конфронтация с фризийците – най-често под формата на строги наказателни мерки и тежки данъци.
Огромните такси, които фризийският народ плащал, били пагубни и много от тях измирали от глад.
Ето защо някои от по-смелите млади момчета предприемали нападения срещу тираните си с надеждата, че ще успеят да отвоюват правото на свободен и мирен живот.
Спорадичните войни довели до безброй жертви и изтощаване на саксонските съкровищници.
ПОВРАТНА ТОЧКА
Пиер Дониа обаче не бил един от тези „амбициозни” войни. Той бил кротко, селско момче, с малка ферма и ограничени интереси.
Животът му бил прекрасен до 1515г., когато жестоки и жадни за кръв войници преминали през селото му – опожарили всичко, включително църквата, та дори и къщата на Пиер и убили двете му деца.
Сега, може би, е най-подходящият момент да споменем, че Пиер бил висок около 2,1 метра и имал почти толкова дълъг меч, който тежал повече от 15 килограма. Легендата разказва, че в битка Пиер обезглавил 7-те души, които го били оградили, само с едно завъртане.
Оттам насетне, Пиер се превърнал в истинско страшилище, за което и до днес се носят легенди.
Една от тях гласи, че наказателните отряди на властта тръгнали да събират данъците от бедното население. Те обаче имали нещастието да срещнат Пиер Дониа, който имал мотив да си отмъщава.
Смелият фризиец издълбавал името си с нож върху челата на всеки един от войниците, дръзнали да тормозят селото му.
Дониа се заклел, че ще отмъсти и на холандците, и на саксонците за тиранията, който упражнявали върху неговия народ.
Младият мъж изпълнявал дадената клетва – след себе си той оставял стотици мъртви тела.
За подвизите му започнали да говорят всички фризийци и не след дълго Пиер събрал армия от жадни за кръв млади момчета. Нарекли се „Черната бадна от Арум” и предприели масови атаки срещу всички народи, които не били фризийци.
Херцогът на Саксония също чул за мощната, яростна банда, която избивала всичко по пътя си и се изплашил за живота си. Затова продал цялата си земя на бъдещия император Чарлз V и избягал на тихо и спокойно място.
От своя страна, Чарлз V се опитал да потуши бунта, но Пиер продължил опустошителните си набези, твърдо решен да си отмъсти.
ПИРАТСКИ ГОДИНИ
За кратко – от 1515г. и 1517г., Пиер и неговият отряд плавали и в открито море, за да нападат холандски и саксонски кораби, превозващи войници и провинции.
Нападателите се приближавали до кораба, превземали го и убивали всеки, който не е фризиец. Е, първо го измъчвали, като го спускали във водата – потапяли го и го вадели няколко пъти, докато накрая не се удавел.
След само две години плаване, Пиер си спечелил славата на кръвожаден пират. Говори се, че в една битка успял да потопи 28 холандски кораба (за един ден).
Дониа обичал да напада и военни кораби, а от време на време и крайбрежни крепости.
Легендата разказва, че през 1516г. Пиер и неговата армия нападнали крепостта Медемблик.
Разграбили всичко ценно, избили всички жители и разрушили целия град. Малко по-късно успели да превземат още два замъка, но холандците отговорили подобаващо – изпратили оръдия, които да го спрат. Както се досещате, това не се случило, даже напротив: армията на Пиер успяла да превземе 11 от вражеските кораба.
КРАЯТ НА ЕДНА ЕРА
След безбройни и кървави сражения, през 1519г. Дониа най-накрая се отказал да търси мъст и решил да се върне в дома си.
Кръвожадният войн починал една година по-късно, в съня си.
Делото му обаче продължило и негов заместник подел войната срещу саксонците. Той обаче не можел да се похвали нито с височината, нито със силата на Пиер и не след дълго започнали пораженията. През 1523г. наследникът на Пиер бил обезглавен, а армията му разгромена. Това бил краят на една епоха. На императора му трябвала една година, за да усмири фризийския народ и да го подчини на волята си.
