завод ваксини Борисов
Бойко Борисов

„Булгартрансгаз“ ЕАД днес съобщи, че обявява три обществени поръчки за разширението на подземното газово хранилище „Чирен“. Проектът е от стратегическо значение за подобряване на енергийната сигурност и повишаване на конкуренцията и ликвидността на пазара на природен газ в България и в региона, се казва в съобщението на държавната компания.

От 2013 г. насам разширението на „Чирен“ е със статут „проект от общ интерес“ и е част от всички списъци на проекти от общ интерес за Европейския съюз. Газохранилището, заедно с интерконектора с Гърция, са двата най-важни проекта за енергийната сигурност на България.

Първата от трите обществени поръчки на „Булгартрансгаз“ се отнася до доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на обекта. Тя повтаря поръчката, която и правителството на Кирил Петков опита да стартира през март 2022 година, но беше блокирана от Комисията за защита на конкуренцията, след жалба от страна на фирма, която се смята за близка до бизнесмена Христо Ковачки.

В първата обществена поръчка са включени и дейностите по изграждане и въвеждане в експлоатация на нови надземни съоръжения – компресорна станция с прилежащите технологични съоръжения за обезпечаване надеждна и непрекъсната работа в режим нагнетяване и добив на газ, както и нова газоизмервателна станция. По този начин ще се създаде техническа възможност за поетапно разширение на подземно газово хранилище „Чирен“, казват от „Булгартрансгаз“. Ще се повиши експлоатационната безопасност и увеличаване капацитетните възможности на ПГХ „Чирен“, отбелязва държавната компания. Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 300 милиона лева без ДДС.

Втората обществена поръчка е за устройствено планиране, инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на строежа. В нея са включени дейностите по проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на подземни съоръжения – десет нови експлоатационни и три наблюдателни сондажа, както и нови шлейфи, свързващи всеки един от експлоатационните сондажи с нова компресорна станция. Чрез изграждането на съоръженията ще се създаде техническа възможност за поетапно разширение на хранилището в Чирен, като ще се повиши експлоатационната му безопасност и ще се увеличат капацитетните му възможности. Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на малко над 133 милиона лева без ДДС.

Третата обществената поръчка е за инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: „Газопровод свързващ ПГХ „Чирен“ със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД в района на с. Бутан. Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на почти 84 милиона лева без ДДС.

Капацитетът на хранилището е 550 млн. куб. м. Предвижда се удвояване на капацитета до 1 млрд. куб. м., както и увеличаване на дневния капацитет на добив до 10 млн.м³/ден, а на нагнетяване до 8 млн.м³/ден – сега максималният дневен капацитет на добив е 3.82 млн. куб. м/ден, а максималния дневен капацитет на нагнетяване е 3.2 млн. куб. м/ден.

По-големият капацитет на газохранилището би следвало да привлече нови търговци, сред които търговци на втечнен газ. Причината – проектът е свързан с изграждането на терминала за втечнен газ край Александруполис, където дружеството е акционер.

Каква беше съдбата на проекта в миналото?

Правителствата на Бойко Борисов разширяваха газохранилещето в „Чирен“ така, както изграждаха интерконектора с Гърция – тоест упорито бавеха и два проекта. Докато обаче кабинетът „Петков“ успя да напредне значително по отношение газовата връзка с Гърция, „Чирен“ беше блокиран през март.

За разширението на газохранилището се говори от повече от 12 години.

Още през 2009 година тогавашният президент Георги Първанов съобщи, че България и Европейският съюз са постигнали консенсус в средносрочен план да се разшири газохранилището в Чирен. Тогава разговорите се наложиха по линия диверсификация, след газът за България, както и сега, беше спрян след действия на Москва.

По-късно през 2009 година медиите вече пишеха как модернизацията и разширението на газохранилището в Чирен едва ли ще започне през онази година. Беше уточнено обаче, че разширението ще струва 250 млн. евро. пари от ЕС.

През лятото на 2009 година пък на власт в България дойде първото правителство на Бойко Борисов. През 2012 година се говореше как разширението на газохранилището започва до месеци, а парите за това могат да дойдат под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Малко след това темата сякаш временно потъна от медийното пространство и така до края на управлението на първото правителство на ГЕРБ. За разширението се заговори отново през 2014 година, когато тогавашният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от БСП каза, че Азербайджан има интерес да инвестира в разширението на газохранилището в Чирен. Стойнев беше министър в краткото правителство на Пламен Орешарски, което назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а след това започнаха протестите „ДАНСwithme“.

Любопитен щрих в историята е, че днес се провеждат протести с мото, вдъхновено от „ДАНСwithme“ – „ГАZwithme„.

През 2015 година второто правителство на Борисов и лично той говореха за превръщането на България в газов хъб за региона и за разширението на „Чирен“ като задължително условие за това. Пак през 2015 година „Булгартрансгаз“, която е оператор на хранилището, получи европейското финансиране от 3,9 млн. евро. за 3D-проучвания за разширението на газовото хранилище в Чирен.

През 2018 година – три години след началото на миражите как България ще стане газов хъб на Балканите, тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова от ГЕРБ заяви, че до още една година – през 2019, ще приключи подготовката на проекта за разширението на газохранилището в Чирен. В този период Петкова дори заяви, че оператор имал интерес да изгради второ газохранилище у нас.

В началото на 2019 година Петкова каза, че през 2024 година разширението ще приключи. В края на 2021 година пък започна работата по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при разширението. След това ГЕРБ сдаде властта, кабинетът „Петков“ опита да възложи обществените поръчки, но беше възпрепятстван от КЗК и така до днешния ден, когато поръчките бяха отново обявени.

А на този фон, България, под ръководството на Бойко Борисов, изгради тръбата на „Балкански поток“, както Борисов държеше да се нарича проектът, само за краткия период между 2019 и 2020 година.

„Балкански поток“ обаче е продължение на „Турски поток“, а самият „Турски поток“ – нищо повече от една руска тръба. През нашата територията доставките по тази тръба преминават необезпокоявано и в момента, нищо, че Русия спря газа на България.

Още вътрешнополитически новини – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук