ЕС стартира нова космическа програма. Тя ще обхване периода до 2027 г. и ще покаже, че 27-те страни членки на блока засилват инвестициите в сателитна навигация, наблюдение на Земята, осведоменост за ситуацията в космоса и сигурни комуникации, наред с други дейности.
Тя също така създава нов орган, наречен Агенция на ЕС за космическата програма. ЕUSPA ще има надзор над всичко, което Европейският съюз прави като блок в орбита.
Друг ключов напредък в новата програма е естеството на отношенията на ЕС с Европейската космическа агенция (ESA).
Те са отделни образувания с национални членства, които не се припокриват напълно – например Великобритания е в Esa, но не е в ЕС и следователно не е в Euspa. Но ЕС използва ESA като технически съветник и агент за промишлени поръчки.
Правната основа на този „брак“ вече е официална под формата на Споразумение за финансово рамково партньорство (FFPA).
FFPA определя отговорностите и детайлизира сумата на парите, които ще преминат директно от ЕС към ЕSA до 2027 г. – около 9 млрд. евро от общия космически бюджет на ЕС от 14,88 млрд. евро. (ЕС сега финансира една четвърт от всички дейности на ESA.)
Финансирането от ЕС през следващия период ще помогне за разработването на следващото поколение на сателитната навигационна система в Европа „Галилео“ и ще разшири обхвата и възможностите на своя космически кораб „Коперник-Сентинел“, който наблюдава състоянието на планетата.
Но при стартирането на новата програма Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, подчерта необходимостта Европа да стане по-бърз.
„Космосът преминава през масивна трансформация и бърза индустриализация по целия свят“, каза той.
„За да запази лидерството си, Европа трябва да преосмислим начина, по който Европа работи в космоса. Трябва да се адаптираме към бързото развитие и да предвидим нови неща.
Трябва да определим амбициозна – и пробивна – космическа програма за бъдещето: Бъдете по-динамични, по-иновативни, по-склонни за поемане на риск!“.
Притеснението е, че Европа изостава от повече бързи предприемачи в САЩ, както и финансовите възможности, които Китай е в състояние да постави зад космическата си програма.
Йозеф Ашбахер, генералният директор на ESA, каза:
„Всички знаем, че в САЩ публичните разходи са около пет, шест, седем пъти по-големи от тези в Европа; а частните разходи са огромни. През 2019 г. частният сектор (в САЩ) вложи 5 милиарда долара в космоса. В Европа за стартиращи фирми и малки и средни предприятия (МСП) това беше 188 милиона долара. Това е само частица от харчените в САЩ средства.
Китай, както всички виждаме в новините, прави огромни инвестиции. Току-що станахме свидетели как трима [астронавти] отиват до собствената им космическа станция със собствена ракета. И това ме кара да се замисля – какво иска да постигне Европа?.“
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
