Бързата мутация и новите щамове на коронавируса сами подсказват улики за това как SARS-CoV-2 се адаптира и как ще се развие пандемията през следващите няколко месеца. Това съобщи еволюционният биолог Джеси Блум.
Подобно на много специалисти-вирусолози и той прогнозира, че новият патоген няма да бъде унищожен. По-скоро би станал ендемичен и ще е петият коронавирус, който трайно се е настанил при хората, заедно с четири „сезонни“ коронавируса, които причиняват относително леки настинки и циркулират сред хората от десетилетия.
Блум, който е базиран в Центъра за изследване на рака „Фред Хътчинсън“ в Сиатъл, Вашингтон, смята, че тези сезонни коронавируси потенциално предоставят пътна карта за това как може да се развие SARS-CoV-2, съответно и как може да се развие и управлява пандемията.
Един от най-добре проучените примери – сезонен коронавирус, наречен 229E – заразява хората многократно през целия им живот. Но не е ясно дали тези повторни заразявания са резултат от избледняване на имунитета на хората, или промените във вируса му помагат да избегне имунитета им. За да разбере къде е истината, Блум изследва заразени с 229E, като ги тества за антитела срещу различни версии на вируса от 80-те години на миналия век.
Резултатите са поразителни, смята ученият. Кръвните проби от 80-те години на миналия век съдържат високи нива на антитела, блокиращи инфекцията срещу версия от 1984г. на 229E. Но тези антитела са с много по-ниска степен на ефективност срещу версия на вируса от 90-те години на миналия век, съответно имунитетът е различен и за вариантите на 229E от 2000-те и 2010-те години. Същото важи и за кръвните проби от 90-те години на миналия век: хората имат имунитет към вируси от близкото минало, но не и към тези от бъдещето, което предполага, че вирусът се развива, за да избегне имунитета.
„Сега, когато имахме почти две години, за да видим как се развива SARS-CoV-2, мисля, че има ясни паралели с 229E“, казва Блум. Варианти като Омикрон и Делта носят мутации, които притъпяват ефикасността на антителата, създадени срещу предишни версии на SARS-CoV-2. Вероятно силите, задвижващи тази „антигенна промяна“, вероятно ще станат още по-ефективни, тъй като по-голямата част от планетата придобива имунитет срещу вируса чрез преболедуване, ваксинация или и двете.
Как SARS-CoV-2 се развива през следващите няколко месеца и години ще определи как изглежда краят на тази глобална криза – дали вирусът ще се превърне в поредна обикновена настинка, грип, или ще стане смъртоносен. Глобалната ваксинация по време на пандемия с поставените над 8 млрд. дози от препарати досега, измества естествената еволюция на вируса. Междувременно, смятат учените, тъй като някои държави премахват ограниченията за контрол на разпространението на вируса, възможностите той да направи значителни еволюционни скокове се увеличават.
Учените очакват SARS-CoV-2 в крайна сметка да се развие по-предвидимо и да стане като другите респираторни вируси, но кога ще настъпи тази промяна, и на коя инфекция може да прилича – все още не е ясно.
Как Омикрон мутира толкова бързо?
На 25 ноември в Южна Африка след като бе открит нов, „силно мутирал“ вариант на коронавируса, светът се паникьоса. Държавите бързо наложиха забрани за пътуване и затвориха границите си, а вариантът вече е открит в поне 23 държави.
Една от причините за световната паника са откритите повече от 30 мутации в шиповия протеин. Този протеин позволява на вируса да заразява и прониква в човешките клетки, като повечето ваксини са направени от негов модел. Счита се, че промените в шиповия протеин в предишните щамове Делта и Алфа, са направили вируса по-заразен. Ново проучване, което все още не е видяло бял свят официално, сочи, че Омикрон е по-различен: той е първият щам, който е три пъти по-вероятно да заразява хората повторно.
Все още учените се опитват да разберат как така толкова много мутации на Омикрон са възникнали толкова бързо. „Въпросът е как се е случила тази светкавична еволюция, къде се е случила и в какви условия се е развила“, казва Гонсало Бело, вирусолог от Института Освалдо Крус в Рио де Жанейро. Бело беше част от екипа, който проследи размножаването на щама Гама в Бразилия през ноември 2020 г. „С Гама вариантът разбрахме, че мутациите не се появяват изведнъж в един човек. Напротив, някои мутации се появяват при определени индивиди, но не и при други“, казва той.
Учените предполагат, че вероятно Омикрон е започнал да циркулира и да мутира в изолирана група хора, където би имал възможност да се промени неколкократно. След това човек от групата е излязъл и е заразил множество други хора, смята Бело.
Твърде възможно е вирусът да е мутирал и в един-единствен човек, вероятно заразен с ХИВ. В Южна Африка е най-голямата епидемия от ХИВ в света, с повече от седем милиона души, заразени с вируса.
Учените са намерили и доказателства в подкрепа на откритието си: южноафрикански изследователи описват ХИВ-позитивна жена, която е била заразена със SARS-CoV-2 в разстояние на повече от шест месеца. През това време вирусът в нея се е развил и е създал редица мутации, някои от които върху шиповия протеин.
Твърде възможно е и вирусът да се е върнал в животно, където е мутирал, преди отново да зарази хора. Миналата година имаше съобщения за огнища на коронавирус във ферми за норки в Северна Америка и ЕС.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
