76-годишната Юлия Кръстева е един от най-награждаваните европейски интелектуалци. Нейните над 30 книги засягат разнообразни теми като лингвистика, психоанализа, литературна теория и феминизъм. Сред наградите, които тя е получавала са „Вацлав Хавел”, „Хана Аренд” и най-високото отличие във Франция – Орденът на почетния легион.
Така американското издание „Ню Йорка Таймс” представя българката Юлия Кръстева, която миналата седмица беше обвинена, че е сътрудничила на „Държавна сигурност” в началото на 70-те, когато е живяла във Франция.
„Сега обаче общественото внимание е насочено към въпроса дали към биографията й трябва да се добави нова изненадваща сюжетна линия, а именно тази на агент на българските социалистически тайни служби.”, пише изданието.
Вестникът припомня, че във вторник Комисията по досиетата е публикувала документи, според които Кръстева, която живее във Франция от 1966 г., от началото на 70-те е била агент с кодовото име „Сабина”.
„Заявлението беше посрещнато с шок и недоверие от онези, запознати с живота и делото на г-жа Кръстева. Тя е известна с работата си в сферата на защитата на европейските демократични идеали и с противопоставянето си срещу тоталитарните режими.”, пише изданието.
Мистерията се задълбочи в петък, когато заради широкия интерес към въпроса, Комисията по досиетата публикува цялата документация, засягаща Юлия Кръстева. Дори „Ню Йорк Таймс” отбелязва, че това е необичайна практика.
Изданието подчертава, че в досието на Кръстева не фигурира нито един документ написан или подписан от нея. Там са документирани само нейни разговори със сътрудници.
В интервю в четвъртък г-жа Кръства яростно опроверга твърденията, като ги нарече „фалшиви новини” и „безсрамни лъжи”. Тя заяви, че някой се опитва да опетни името й и да й навреди. В друго интервю в петък тя бе категорична, че никой от Държавна сигурност не се е опитвал да се свърже с нея, а още по-малко да я вербува.
„Според мен е доста необичайно Комисията по досиетата да не допусне, че тайните служби биха могли да лъжат”, казва Кръстева.
Докато поддръжниците на Кръстева във Франция са категорични, че тя не би могла да е сътрудник на ДС, у нас мненията са разнопосочни.
„В България, където обществото е разделено в мнението си по въпроса, се появи дебатът за това какво се счита за сърудничество със службите и дали документите на ДС са достоверни”, пише „Ню Йорк Таймс”.
Според изданието някои българи смятат, че г-жа Кръстева може да е говорила с тайни агенти без да знае, че те са такива. Други обявили доказателствата за недостоверни и изразили съмнение в процедурата по „вербуване”. „Ню Йорк Таймс” припомня, че след публикуването на пълното досие сайтът на Комисията е бил атакуван от хакери.
