Има поне няколко страни-членки на ЕС, които не желаят да дадат зелена светлина на следващо разширяване със Западните Балкани. Скептични са Франция, Нидерландия, Финландия… Но днес разширяването е спряно от … България. На един политик могат да му се простят погрешни възгледи. Могат да му се простят погрешни действия. Трудно се прощава глупостта, особено ако е гарнирана с арогантност. От 2017 година насам България имаше изобилни шансове да формира и да формулира ясна и пригледна стратегия за развитие на своите отношения с РС Македония. След като 30 години не направихме почти нищо за да променим статуквото – идеологическо, политическо и обществено – в Македония. Можехме да формулираме ясно и конкретно целите си, претенциите си и условията си за подкрепа на всяка стъпка, планирана от Скопие. Можехме да направим успешна публична кампания сред партньорите и съюзниците си в НАТО и ЕС за да разясним какво искаме, с какво не можем да се примирим и какви са границите, от които не можем да отстъпим. Какво направихме на практика?
Подписахме договор със Скопие, пълен с общи приказки и пожелания. Без нищо конкретно. Какво искаме… В какъв времеви срок трябва да го получим… Две години по-късно от нищото изплува една „Рамкова позиция“, която падна като гръм – и в София, и в Скопие. Стана ясно, че сме много ядосани, но не стана никак ясно какво искаме. Тази година всичко това се повтори и с т.нар. „меморандум“. И тръгнаха … лакърдиите. Как всеки патриот трябвало да подкрепи исканията ни към Скопие. Как ни било омръзнало да чакаме и да се надяваме, но скопяни не правели нищо. Как гърците били чакали 28 години – и ние можело да чакаме толкова. Можем, ама ако знаем какво чакаме.
Не съм привърженик на „мек подход“ към властите в Скопие. България има легитимни интереси, които трябва да защити. Тези интереси са зарязани от властите в София от 30 години насам – ако не броим какво се е случвало преди това. Дрънкат се празни приказки, вървят юнашки лакърдии… Няма кой да операционализира на политически, дипломатически и юридически език поне няколко от важните неща, които гарантират националния ни интерес в отношенията с РС Македония. Първо – да се спре официалната антибългарска пропаганда, да се ревизират антибългарските елементи от официалната доктрина на македонската държава. Кои елементи? Къде елементи? С какво да се заменят? Тук е важно да се направи разлика между държавна позиция и пропаганда и информационен поток от частни или обществени източници. Първото можем да договорим и променим. Второто – не. Можем да развиваме среда на публично партньорство, в която антибългарските недържавни позиции да бъдат редуцирани. От македонската държава можем да изискваме – първо, второ, трето… В какви срокове…
Второ – ревизия на историята, залегнала в официалните източници на македонската държава – конституционни текстове и други закони, дефиниция на национални празници, формулировки в учебници за средното училище. Трето – партньорски проекти в икономика, инфраструктура, образование, медии и т.н. Едно по едно, обвързани със затваряне на преговорни глави – конкретни ангажименти, конкретни резултати, дължими като изпълнение в определени срокове. Един ден, когато имаме държава, тези елементарни, обикновени неща могат и да се случат – кротко, възпитано, аргументирано и признато от другите усилие за защита на български национални интереси. Така както всички нормални хора по света защитават своите интереси. Срамота!
Текстът е публикуван във „Фейсбук“. Заглавието е на „Дебати.бг“.
Има поне няколко страни-членки на ЕС, които не желаят да дадат зелена светлина на следващо разширяване със Западните…
Публикувахте от Ognyan Minchev в Вторник, 8 декември 2020 г.
