Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
През декември 1977 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която обявява 8 март за Международен ден на жената, първоначално избран за Международен ден на работещите жени. Празнува се в над 30 държави по света като израз на признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
В много страни, включително и България, 8 март се чества и като Ден на майката.
Като общобългарски празник 8 март се чества от средата на ХХ век.
Първото женско дружество в България е основано през 1857 г. в град Лом. Сред основателките му са Еленка Ценко Тодорова, Ангелина Кръстьо Пишурка, Стефания Коста Стаменова, Мария Цоно Иванова и др. Първоначално от 1911 г. празникът се отбелязва с беседи в тесен кръг, а през 1915 г. е първото публично честване.
Първата жена лекар в България – д-р Тота Венкова – се дипломира през 1886 г. Тя не само работи в епоха, когато е немислимо жена да го прави, но и проправя път на всички жени след нея, които мечтаят за образование, професия, място и признание в обществото.
Райна Касабова влиза в историята и статистиката като първата жена в света, изпълнила мисия от борда на боен самолет. Тя е само на 15 години, когато на 30 декември 1912 г. по време на Балканската война лети като пилот наблюдател над Одрин и хвърля позиви за прекратяване на военните действия.
От политическо събитие до международен ден
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Празникът е започнал като политическо събитие на социалистите, но постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях. В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена. На борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията.
Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се смята за комунистическа идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г. Жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал.
По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
