В Самоков едно време имаше градска баня. Някои самоковци въздишат по тази придобивка на социализма, но повечето вече си имат поне по една баня в къщите, а и по селата вече си имат. Така че необходимостта от градската баня отпадна и сградата стана кръчма.
В Самоков е така. Когато отпадне необходимостта от една институция, както биха казали учените хора, тя става на кръчма. Винаги има нужда от кръчма. Така стана с киното, с бившия общински съвет, а и в бившия партиен дом има две-три. Има и галерия, амо то щото сме град на Зографите.
Та в кръчмата в банята всяка неделя се събира част от самоковските нотабили и бистри местната, националната и международната политика.
Преди година, когато умря патриарх Максим и дойде Неофит, се заговори за смяна на архиерейския наместник, отец Петър, който ми е съученик, на един чин седяхме.
И иде един от нотабилите, който си е номенклатура, но в последните години се изявява и като църковник, никакво противоречие, влиза в банята и вика – Петре ке остане. От коминьо на банята пуши бел дим.
Както и стана, на първо време, после го смениха. Върти се колелото на живота.
Така и сега. От комина ГЕРБ изпуши бял дим. Ще има правителство. Колко ще изкара, е Божа работа, макар някои да се опитват да помагат на Дядо Боже, пророкувайки кратък живот. Това е хронично. На всяко ново правителство се предрича живот до първите зимни сметки.
Обективно погледнато, новият кабинет е много стабилен, поне що се отнася до парламентарната подкрепа. Има 122 депутати номинално + 12 от Марешки, а опозицията, което е и по-важно, зорлем ги докарва до стотина. И то под условие.
Ключът за бъдещето на третото Борисово правителство не е у Нинова и Доган, а у улицата и в голяма степен – извън България.
За улицата е ясно. Ако доходите не растат, хоризонтът на кабинета е къс. Има допълнителни фактори – корупция, съдебна система, несправедливост, но ако раята не получи осезаемо повишение на парите, ще има сътресения.
Другият фактор е външната политика.
Навремето, през 1974, Хаити се класира за Световното по футбол в Германия. Сред 16 отбора. Коментарът на специалистите беше кратък – стил на игра – разбира се, латиноамерикански. Разбира се, на прилична дистанция.
Така е и с новото българско правителство. Стил на игра – европейски и на моменти проамерикански, евроатлантически както се казва. Разбира се – на прилична дистанция, с ослушване откъм Русия.
Не се очакват големи промени, освен при сериозни сътресения, например Льо Пен да стане президент.
Накрая – това правителство е единствено възможното. Добро или лошо, ние гласувахме така.
За съжаление, не само за страни като България, но и в повечето случаи, единствената възможност и липсата на избор е лоша опция.
И си го знаем от собствен опит.
Георги Даскалов
