Отец Иван е роден през 1945 г. в село Благово, Монтана. Завършил е строителен техникум и семинария. Бил е служител на УБО, но решава да се откаже и след едно видение в църквата се отдава на служба на Бог. Построява дом за сираци в Нови хан. Преди близо 10 години се установява и в монтанското село Якимово, където е осигурил над сто къщи и голямо стопанство за хора в нужда. 

Разкажете за това място – село Якимово, където вече прекарване по-голяма част от времето?

В село Якимово живея от 8 години. Домът в Нови Хан за сираци и бездомни хора се напълни и стана тесен. Бях тук на погребение на мой братовчед и случайно се започнах с човек, който искаше да ми предостави безвъзмездно къща, защото нямаше кой да я поддържа и щеше да бъде разграбена. Взех я и доведох майка с три деца. Освен това ми казаха, че тук може да се взима земя под аренда. Докарах техника и  взех 200 декара, за да може да изхранвам хората. Човек ми предложи още една къща за 2500 лв., но докато започна да я ремонтирам, голяма част от къщата беше изнесена и дори искаха на мен да ми продадат дървения материал.

В момента колко къщи имате и колко хора живеят тук?

Лека-полека 110 къщи изкупих. В момента живеят около 160 човека, от които 130 деца – 75 ученика. Започваме осигуряваме им учебници, раници и пособия година по-рано. Имаме и деца в детската градина. Понапълних селото, което замираше. Отглеждаме и животни – биволи, крави, 12-13 коня, 150 овце, 65 кози, гъски – 20, кокошки. Постепенно селото се съживи.

Всички ли си поделят труда?

Разчитат на мен предимно, не искаха да гледат кокошки, например. На някои и градините им буренясват. Някои нищо не искат да направят сами. Някои са доста мързеливи. Иначе каквото ги помоля – помагат – включително са чистили и двора на близката църква.  Но все трябва да ги организираш. Но празниците ги отбелязваме както повелява традицията – За Коледа заклахме 3 прасета, почерпихме се и с домашно вино.

Живеят ли при вас хора с друго вероизповедание? Смятате ли, че българинът е толерантен?

При мен са живели всякакви – и мюсюлмани, евангелисти, дори етиопка. Не сме имали противоречия. Всички са заедно и задружно. Според мен българинът е толерантен. Може да приеме всеки човек. Ние сме много гостоприемни. Аз съм пътувал в Европа, но там не е същото. Например не може да си отидеш на гости, ако не ти се е обадил доста по-рано. Даже понякога на чуждите гости се радваме повече.

В тези трудни времена, особено при ситуацията с коронавируса, трябва ли църквата да е по-активна?

Щом църквата не я затвориха – това показва, че църквата се моли тази чума да се пребори. Аз съм предлагал дори да има общ молебен във всички църкви в един и същ ден и час против коронавируса. Колкото повече заедно се молят хора, толкова повече молитвата е чута. Именно така ще успеем да премахнем това нещо. Хубаво е към всяка болница да има параклис и свещеник, който да ходи на визитации заедно с лекарите и да благославя, да чете молитви. Щастлив съм, че тук в Якимово няма коронавирус. Трудно е, защото най-близката болница е на 30 км.

За жалост тук не са свикнали да ходят на църква. Тук сме трима свещеници.  Ходят на църква само тези, които аз съм довел. Това се дължи на обезверяване. Още от 1923-та и времето на поп Андрей, който е бил активен борец и другите около него, които са получавали народни пенсии. Затова и Дявола беше добре дошъл и веднага започна да действа.

Нещата ще се оправят, но трябва време. На празника правих курбан, за да мога да ги привлека. Дори го правя на ниското, за да е по-удобно. Направих и втора църква в селото, изографисах я, купих камбани. Казва се „Света Петка”

Какво всъщност ни показва изпитанието с коронавируса?

Има две значения. Той е допуснат от Бога, но е пуснат нарочно – китайци ли, американци ли, не е ясно, но целта беше да се намали населението, защото земята се претовари. Но от друга стана Бог до пропусна, за да възвърне вярата. Когато човек го налегнат болести, се обръща именно към Бог и молитва. По този начин вярата се възвръща у хората.

Какво ще пожелаете за Новата година?

Нека всички българи и хора по земята – весело прекарване на празниците. Заедно да се обединим – християни, мюсюлмани. Да се съберем, да отидем на църква. Защото, който таи лоши чувства, то вреди най-вече на себе си. Да повярваме отново в Бог. Да живеем задружно, да си помагаме и да простим, за да може и Бог да прости на нас.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!