Единственото Народното събрание може да въвежда извънредно положение. Това каза интервю за БНР преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.
„Когато въведете карантина, засягате правото на образование, на труд и това да става с решение на Министерски съвет, при положение че Конституцията постановява, че ограничаване на основните конституционни права може да стане само със закон за определено време и то при извънредно положение… Въвеждането на извънредно положение – по предложение на Министерския съвет, но актът е в Народното събрание“, обясни той.
И добави, че Министерският съвет, по Конституция, няма правомощия да обявява извънредна епидемиологична обстановка.
„Когато става въпрос за извънредна епидемиологична обстановка, мерките трябва да бъдат предвидени в Закона за здравето, но това не променя същността на извънредността на ситуацията“.
От думите му стана ясно още, че в предложените промени 80% от текстовете засягат преодоляването на последиците от епидемията.
„Нормално беше да се предвидят тези здравни мерки в Закона за здравето и да се приеме специален закон, който да уреди всички мерки, които държавата и обществото предприемат, за да бъдат преодолени последиците от заразата… Сега се предлага едно реанимиране на закона за извънредното положение и му даваме по-дълъг живот“.
По думите на проф. Киров, ако президентът наложи вето, ще се образува вакуум, но мнозинството в парламента ще преодолее ветото.
Свързани новини:
