Валери Жискар д’Естен
На снимката: Валери Жискар д’Естен

На 94-годишна възраст почина един от президентите на френската република Валери Жискар д’Естен. Той беше в болница в Тур.

Валери Жискар д’Естен е избран за президент на 48 годишна възраст и е начело на Франция от 1974 до 1981-ва година. Той се радваше на блестящ политически възход като за кратко време променя френското общество.

Валери Жискар д’Естен е роден на 2 февруари 1926 г. в Кобленц (Германия). Учи в  Герсон, в гимназията Блез-Паскал, след това в гимназиите Янсон-де-Сайи и Луи-ле-Гран в Париж, по време на окупацията. Той получава двойна диплома за  бакалавър по философия и елементарна математика през 1942 г., на 16-годишна възраст. След това участва в съпротивата. Записва се във френската първа армия през 1944 г. и се бие в Германия и Австрия. Отличен е с орден Военен кръст.

Завръщайки се във Франция, той издържа изпита в Политехническата школа, която завършва през 1948 г. Присъединява се към новото Национално административно училище през 1949 г., завършва през 1952 г. и влиза във финансовата инспекция. Същата година, на 17 декември се жени за Ан-Аймоне Совадж де Брантес, от която има четири деца.

Много бързо влиза в политиката. От юни до декември 1955 г. Валери Жискар д’Естен, тогава 29-годишен, е заместник-директор в кабинета на председателя на Съвета Едгар Форе. От 1956 до 1959 година е депутат.

След това той влиза в управлението. От 1959 до 1962 г. Валери Жискар д’Естен е държавен секретар по финансите на Антоан Пиней в правителството на Мишел Дебре. На 36-годишна възраст става министър на финансите и икономическите въпроси на Жорж Помпиду. Тази длъжност заема до 1966 г. През 1962 г. той създава политическа организация, групата на републиканците и независимите.

Жискар д’Естен все повече изразява своите резерви към голистите. Отказът му да призове за гласуване „за“ на референдума през април 1969 г. доведе до провала на Де Гол, който веднага подава оставка. Той става министър на финансите в двете правителства на президентството на Жорж Помпиду (1969-1974). Тогава той е начело на независимите републиканци, които съставляваха втория компонент на дясното мнозинство.

Кандидат за президентските избори през 1974 г., той побеждава голиста Жак Шабан-Делмас и печели във втория тур на 19 май 1974 г. срещу Франсоа Митеран, кандидат на Съюза на левицата.

По време на кампанията той създаде новаторска комуникация, в която представя образа на млад и динамичен политик, въплъщаващ обновление в лицето на своите съперници. По време на телевизионния дебат срещу Франсоа Митеран той изрича фразата, която ще остане известна: „Вие нямате монопол върху сърцето“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!