На днешната дата Европа отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на 20-и век. Предложението тази дата да бъде посветена на тях бе направено за първи път в Прага през 2008 година, на конференция под надслов „Европейската съвест и комунизма“, на която е приета и известната Пражка декларация. В документа се призовава за международно осъждане на само на нацистките, но и на комунистическите престъпления, а датата не е избрана случайно – на 23 август 1939 г. в Москва, в присъствието на Сталин, е подписан лицемерният пакт Рибентроп – Молотов.
У нас установявяването на тази дата като ден за почит на жертвите на престъпленията на българските комунисти става с решение, взето на 27 ноември 2009 г. от 41-о Народно събрание по предложение на депутата от „Синята коалиция“ Лъчезар Тошев. Официалното наименование, прието за днешната дата, е „Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане на паметта на жертвите им“.
В София, на Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България, за отдаване на почит се събраха активисти от СДС, вкл. лидера на партията Румен Христов, членове на Съюза на репресираните и близки на хора, пострадали от безобразията на комунистите. Беше отслужена панахида, а след това бяха поднесени и венци и цветя на Мемориала.
„Днес сме тук да сведем глави и да отдадем почит на жертвите на тоталитарните режими – националсоциалистическият, фашисткият и комунистическият. Тази дата не е случайна. Това е дата, на която два тоталитарни режима, известни като „кафявата“ и „червената чума“, постигат съгласие за подялбата на Полша и слагат началото на Втората световна война. Беше казана и цифрата на жертвите на тези режими. Без значение от коя страна са те, ние трябва да отдадем своята почит към тях. Това повече не бива да се случва“ – заяви в своята реч лидерът на СДС Румен Христов.
Точният брой на жертвите на тоталитарните режими едва ли ще бъде установен със сигурност, но с тези от предизвиканата от тях Втора световна война те са десетки милиони. В България след идвенито на власт на комунистите убитите от тях политически неудобни граждани са десетки хиляди, а разрушените човешки съдби – стотици хиляди.
Само във вълната от процеси на незаконния Народен съд между декември 1944 и април 1945 година са арестувани над 28 000 души. Повече от 11 000 са получили обвинения, а съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. От издадените 9155 присъди на смърт са осъдени 2 730 души, на доживотен затвор – 1 305, а останалите получават присъди между 1 и 20 години. Политическите репресии продължават под различни форми почти през цялото управление на комунистическия режим.
