В четвъртък европейските законодатели постигнаха историческо споразумение – държавите, които нарушават върховенството на закона, няма да получават европейско финансиране. Но остана въпросът дали този механизъм ще бъде ефективен.

ЕС се опитва да се справи с отстъплението от демократичните принципи в държави като Унгария и Полша, тъй като поредицата от дела, доклади и процедури не допринесоха особено много за разрешаването на проблемите в тези две държави.

След дългогодишен дебат, Европейският парламент и германското председателство на Съвета на ЕС постигнаха предварително споразумението, което би позволило на ЕС да ореже европейските фондове на държавите, ако те не спазват принципите на върховенството на закона.

Тази стъпка, особено в разгара на пандемия, подчертава един от най-сериозните проблеми на Европейския съюз: как да се гарантира зачитането на демократичните ценности в отделните държави членки.

Новият механизъм показва и разделението между западните държави, които искат гаранции за вноските им в бюджета на ЕС, и източните – които получават повече, отколкото дават. На Изток се страхуват, че ще бъдат обект на всякакви удари, само за да бъдат лишени от финансиране.

В политически план, сделката е тясно свързана с новия бюджет на Съюза и с плана за възстановяване, в размер на 1,8 трилиона евро, които все още се обсъждат.

„Условието за върховенството на закона е важно условие за нас“, заяви финландският министър по европейските въпроси Тити Тупурайнен. „Този механизъм трябва да бъде част от сделката за бюджета“, добави тя.

Държави, като Нидерландия и Швеция също настояват, че парите на техните данъкоплатци трябва да бъдат защитени, особено ако отиват по програми за регионално развитие в други държави.

Някои правителства заплашиха, че ще блокират бюджета на ЕС и плана за възстановяване, ако получаването на еврофондове не бъде обвързано с върховенството на закона.

Унгарският министър на правосъдието Джудит Варга от своя страна определи механизма като „идеологически инструмент за изнудване“.

Откакто през 2018г. ЕК обяви, че възнамерява да обвърже парите от ЕС с принципите на правовата държава, Европейският парламент е един от най-големите поддръжници на концепцията.

Най-големите партии в ЕП, под натиска да покажат, че приемат върховенството на закона сериозно, се обединиха в подкрепа на новия план.

Лидерът на ЕНП Манфред Вебер заяви: „Постигнатото споразумение е историческо за всички европейци“.

Но всъщност новият механизъм изисква и окончателното одобрение на Парламента и Съвета, което означава, че въвеждането му няма да бъде лесно.

Съгласно условията, договорени в четвъртък, решението за орязване на пари, ще квалифицирано мнозинство от страните членки.

Лидерът на групата на либералите в ЕП Дачиан Чолош призна, че всички червени линии са били приети по време на преговорите, но според него, новият механизъм е създаден отчасти като възпиращ фактор.

„Това е работещ механизъм, който би обезкуражил държавите членки да стигнат „твърде далеч“.

Други предупредиха, че съществува риск новият механизъм да се окаже „беззъб“.

„Подобни регулации съществуват и сега“, каза германският евродепутат Даниел Фрайнд. „Въпросът е дали се използва? И бързо ли ще се приложи?“

Една от отстъпките, които бяха приети, бе Съветът ще има три месеца да вземе решение, по препоръка на ЕК, за намаляване на евросредствата за държавата нарушителка. Но няма никакви гаранции, че достатъчен брой страни членки изобщо някога биха гласували „за“.

Приемането на механизма не изисква подкрепата на двамата му най-големи противници – Унгария и Полша. Но двете страни решително заплашиха да блокират елементи от бюджета на ЕС, задържайки така необходимото финансиране за страните, които пострадаха най-много от пандемията.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!