Матео Салвини, Марин Льо Пен
на снимката: Матео Салвини, Марин Льо Пен

Да, либералните партии постигнаха отлични резултати във Франция, Италия, Полша, Унгария и региона. Но като цяло те не надскочиха очакванията, а в някои случаи, дори разочароваха. Като обобщение може да се каже, че популистите не се представиха много по-силно, отколкото на изборите през 2014 година.

Това е добра новина за европейските демократични партии и най-вече за Европейския съюз. Стратегията на центристите в Европа от Меркел до Макрон, определяща тези избори като съдбоносни за съюза, проработи и хората излязоха да гласуват.

По време на кампанията, проевропейските партии алармираха, че вълната от евроскептичен популизъм, насаждан от партии като френската „Национален фронт”, „Алтернатива за Германия” и италианската „Лига”, може да заличи десетки години евроинтеграция.

Дори във Франция и Италия обаче, където популистите постигнаха възможно най-доброто, резултатите са далеч от очакванията.

Хората излязоха да гласуват, като в Европа избирателната активност достигна 51 %. За сравнение през 2014г. тя бе 43%.

Това, от своя страна, намали устрема на евроскептиците, които имаха готовност да се възползват от евентуална ниска активизация.

В Германия и Австрия крайнодесните популисти записаха по-ниски резултати, отколкото на парламентарните избори през 2017 година, съответно с 1.8 и 3.30 % по-малко.

От „Алтернатива за Германия” побързаха да обявят по-високите си резултати в сравнение с изборите през 2014 година, но тази съпоставка не е коректна, защото оттогава партията претърпя сериозни метаморфози.

Преди пет години, тя все още се беше фокусирала само и единствено в противопоставянето си срещу еврозоната. Крайнодясната й ориентация, свързана с мигрантите, дойде много по-късно.

Антиимиграционната „Датска народна партия” спечели само едно място в Европарламента, срещу четири на миналите избори.

В Холандия крайнодесните се представиха по-слабо, отколкото очакваха опонентите им.

В Испания популистите от партия „Глас” спечелиха само 6% от вота.

В Естония крайнодесните от партия ЕКРЕ, които наскоро влязоха в правителството като коалиционен партньор, завършиха трети.

Въпреки че партията „Брекзит” на Найджъл Фараж спечели изборите във Великобритания, тя няма как да изпълнява водеща роля в следващия парламент, без да влезе в коалиция, което е малко вероятно.

Във Франция „Национален фронт” на Марин льо Пен спечели изборите с 23.5 %, но този резултат е по-слаб отпреди пет години. Така нейната ребрандирана партия ще получи две места по-малко в Европейския парламент.

Италианската „Лига” на Матео Салвини спечели с повече от 33 % от гласовете. Неговата мечта да сформира най-голямата група в Европарламента обаче ще си остане само блян – ще може да разчита на около 70 места.

Желанието на Салвини е да оформи нов популистки алианц, включващ „Лига”, „Алтернатива за Германия”, „Национален фронт”, австрийската „Партия на свободата” и вероятно ФИДЕС на унгарския премиер Виктор Орбан, която може да напусне групата на ЕНП.

С или без Орбан обаче, се пораждат въпроси до колко сплотен ще бъде този планиран популистки блок.

Салвини, например, подкрепя бюджетните правила, тема, която „Алтернатива за Германия” и „Партията на свободата” категорично отхвърлят.

Италианският лидер иска и други европейски страни да приемат повечето от бежанците, нещо, за което Орбан не желае дори да чуе.

Макар че тези разделения не са нещо ново, те илюстрират предимството, което центристките партии ще имат по отношение на популистите.

Както винаги, популистите преследват националистически дневен ред, в противоречие с коалиционното изграждане на европейско равнище. Това означава, че основните партии не трябва да се опитват да ги разделят и побеждават. Популистите сами ще го направят.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!