Коментар на Бенджамин Хадад за „Политико”. Той е преподавател в Института Хъдсън във Вашингтон. Работил е в предизборния щаб на Еманюел Макрон през 2017г.
Доналд Тръмп може би е нещастен сега, но той не може да обвинява вече европейците, че не го слушат.
Във вторник президентът на САЩ написа в „Туитър” цяла тирада, насочена срещу Еманюел Макрон, атакувайки френския президент, че иска да направи европейска армия, която „да ни защитава от Китай, Русия и дори Съединените щати”.
Освен, че това е доказателство за конфронрационния стил на Тръмп, в поста си той твърди, че французите „започнаха да учат немски” по времето на Втората световна война, преди американците да дойдат. Иронията в това изречение изобщо не е подходяща.
Сегашното желание на Макрон и вече на германския канцлер Ангела Меркел да се направи европейска армия, е отражение на това, че Старият континент се събуди и видя реалността, а именно, че трябва да се изправи на собствените си крака, вместо да разчита на САЩ за сигурността.
И точно това поиска преди време Тръмп.
Две години след изненадващите избори в САЩ, европейците започнаха да приемат американския президент и да го разбират буквално.
Надеждата им, че Тръмп непрекъснато ще мени мненията си и че личните му контакти ще повлияят на политиката му, се изпариха. Вместо това ЕС се сети, че трябва да измисли единен европейски отговор.
По време на честванията в Париж миналата седмица, европейските лидери празнуваха мултилатерализъм и отхвърлиха национализма като „ясно предателство на патриотизма”.
През това време Тръмп атакуваше в „Туитър” и дори отказа да участва в посещението на гробището на военните ветерани.
Събитието се проведе на фона на първия Парижки мирен форум – амбициозно събитие, насърчаващо сътрудничеството по въпросите като климатични промени, ядрените оръжия и корупцията. Това беше своеобразно доказателство, че континентът има амбицията да бъде световен лидер.
Изказването на Макрон за необходимостта от европейска армия се вписа в ситуацията. С наближаването на европейските избори, Макрон иска да докаже, че единен и силен Европейски съюз може да защитава своите граждани.
Това включва общи граници, обединяване на усилията в областта на отбраната и насърчаване на общата търговска политика, която ще направи Европа по-силна на световната сцена. Целта, според Макрон, е „Европа, която се защитава сама, без да зависи само от САЩ.”
Американският президент би трябвало да празнува след това изказване. И държавните ръководители преди него непрекъснато повтаряха, че Америка прекалено много защитава богатите европейски съюзници.
Сега Европа – и най-важното, Франция – вече слушат.
Париж, който често е разочарован от недостатъчното инвестиции на някои от съюзниците си, особено на Германия – знае, че в думите на Тръмп има смисъл. През последната година Макрон анонсира политики за обединяване на войските между европейските държави, за да се насърчи сближаването на европейските „стратегически култури”. По-общо казано, европейските усилия за стартирането на PESCO и Европейският фонд за отбрана.
Забелязва се също увеличение на разходите за отбрана на целия континент.
Накратко, европейците се пробудиха по въпросите на сигурността. Руската агресия срещу Украйна, инициираните от „Ислямска държава” терористични атаки в Европа, кризата с бежанците, напомниха на Европа за предишното ниво на сигурността.
Въпреки атаките на Тръмп срещу съюзниците, американската армия все още понася голяма част от товара – сигурността на Европа срещу Русия.
Франция също беше в предните редици, не само САЩ. Затова за французите създаването на европейска армия не е само заради Тръмп. Париж гледа на американския президент като на симптом за пренареждане на властта. Програмата на Тръмп „Америка на първо място” само добави самота към европейското усещане за несигурност.
„Изолацията на САЩ не е нова”, заяви Макрон пред посланици в речта си през август.
От ненамесата на Обама в Сирия, до оттеглянето на Тръмп от иранската ядрена сделка, принуждавайки европейските компании да се предадат на Иран, двете неотдавнашни администрации на САЩ подчертаха слабостите на Европа и прекомерното разчитане на Вашингтон.
Ето защо Франция не смята, че създаването на европейска армия ще навреди на НАТО. Крайната цел е да се създаде по-зряло и балансирано партньорство в дългосрочен план.
Затова обаче ще са нужни повече от няколко речи. По време на форума в Париж Сирия, Украйна и Либия не бяха споменати. Това не е изненадващо: ще е нужно поне едно поколение, за да се изгладят военните недостатъци на Европа.
Въпреки нападките на Тръмп срещу съюзниците, американската армия все още носи тежкия товар за защитаването на източноевропейците от Русия.
И в Европа пътят към преодоляване на различията е дълъг и скалист.
Но най-малкото сериозният разговор започна.
Тръмп трябва да се развесели.
