Изборите в Швеция рядко са вълнуващи и рядко са непредвидимо събитие. Тази година нещата изглеждат доста по-различно.

Възходът на крайнодясната партия „Шведските демократи” изведе на преден план темите табу в страната: престъпленията и миграцията. Това бяха основните теми в предизборната кампания на партията.

Крайнодесните предизвикаха останалите партии и подчертаха неумението им да се справят с проблема. В помощ на „Шведските демократи” дойде и увеличаването на насилието и бандите в страната. Резултатът от това уравнение може да се окаже експлозивен за политиката в страната.

Политическата система на Швеция е една от най-стабилните в Европа в исторически план. Десетилетие след десетилетие левият блок, представляващ работническата класа, се изправяше срещу дясноцентристкия блок, представляващ буржоазията.

Шведите са лоялни към своите партии – често отказват да променят партията, за която обикновено гласуват, и не са толерантни към новосформирани политически сили.

Често се гласува и според класата и професията. Нови политически партии рядко са се увенчавали с изборен успех и правителствата рядко са падали.

Пропорциите в гласовете за двете основни партии също са били относително стабилни. От 30-те години на миналия век лявото крило винаги е печелило малка, но сигурна преднина пред дясноцентристкия съюз.

През 80 от 101-та години от установяването на универсалното право на глас, Социалдемократическата работническа партия – сега оглавявана от министър-председателя Стефан Льофен – е формирала правителството на страната. Тази стабилност означаваше, че няма изборни изненади.

Досегашната стабилност обаче направи събитията от последните няколко години още по-обезпокоителни заради една специфична партия, която не се приписва нито към левия, нито към десния блок, и която раздра политическия ред.

„Шведските демократи” тръгна от малка организация в периферията. През 1988 г. партията беше част от ксенофобските националистически кръгове. Въпреки, че не беше нео-нацистка организация, някои от нейните членове имаха такива убеждения.

Тези възгледи тогава не бяха особено популярни в най-прогресивните и толерантни общества. На първите парламентарни избори, в които участваха, „Шведските демократи” получиха 0,02% от гласовете.

В същото време Швеция е дом на крайнодясна екстремистка суб-култура още от края на 19 век. Нейните членове подкрепят идеи, подобни на антисемитизма и расовото превъзходство.

Ценностите на толерантността, либерализма и социалната демокрация винаги са били по-силни като влияние, но докато идеите на фашизма събираха само маргинална подкрепа, расистките идеи на моменти са били широко подкрепяни и проповядвани и от социалдемократите, и от дясноцентристите.

Политиката на примирение на Швеция спрямо Хитлер е друг повод за национален срам. Все пак трябва да се отбележи, че антинацистката политика е била наложена заради военното положение в страната по време на Втората Световна война, а неутралитетът й й е позволил да спаси хиляди евреи от Холокоста.

До края на 80-те години фашизмът е бил изтласкан от всеобщото одобрение, но все още се развивал в сенките. Швеция е мултинационална страна, като повечето бежанци, пристигнали в нея, били от други европейски държави. Нямало обществена подкрепа за приемане на мигранти от развиващи се страни, а и все още няма такава.

Било ясно още от началото на мигрантската вълна, че тя ще доведе до увеличение на престъпността, социална сегрегация и бреме за бюджета. Докато броят на бежанците бил достатъчно малък, трябвало време, за да се превърне темата в политически проблем.

Политиките на правителството за миграцията не се харесвали на обществото и това довело до възраждането на тлеещите крайнодесни: „Шведските демократи” и много по-радикалните скинарски движения.

От начало отворените дискусии за миграцията не били табу. Въпросите, свързани с престъпността и цената на миграцията били отворено дискутирани в медиите и академичните среди през 80-те. В края на десетилетието правителството на Социалдемократите гласува т.нар. „решение Лусия”, което блокира приемането на голяма част от бежанците в Швеция.

Обсъждането на миграцията по същество, включително негативните й ефекти, излязло от контрол заради действията на крайнодесните.

Някои елити, отвратени от престъпленията, които извършвали белите в Швеция, започнали да асоциират критиките срещу миграцията с крайнодесен екстремизъм. С времето „отвореност” и „мултикултурност” били изправени срещу „омраза” и „расизъм”. В резултат на това дискусията за миграцията приключила.

Публикуването на негативни статистики за миграцията събудило гневни обвинения във фанатизъм. Гласовете на основните партии по въпроса били заглушени заради страха да не бъдат дамгосани като расистки. Противопоставянето на миграцията изчезнало от политическите програми на всички големи партии Швеция плавно се придвижила към политика на отворени граници.

Безпокойството на дъното обаче не изчезнало. В анонимни социални изследвания никога не е имало болшинство на гласовете в подкрепа на миграцията в Швеция. Изправено пред промиграционната политика на правителството, мълчаливото мнозинство гласоподаватели започнао да се чувства сякаш няма друг избор, освен да подкрепя партии с расистки корени.

Имало няколко подобни партии в Швеция, но „Шведските демократи” били онези, които се издигнали като основната антимиграционна партия след като отстранили най-екстремистки настроените си членове и се оттеглили от открито расистките си идеи. Тази стратегия позволила на партията да бъде по-приемлива за обикновените гласоподаватели и да скочи от 1% през 2002 г. до около 13% на изборите през 2014 г.

Партията успя да вземе недоволните гласоподаватели от работническата класа с обещания за подкрепа на благоденствието им и се обърна към недоволните консервативни гласоподаватели, обещавайки да спре скъпоструващата мигранска политика.

Много социологически агенции предвиждат преднина за „Шведските демократи” с над 20% за изборите днес.

Партията извади своите ползи от влошаващите се проблеми в Швеция, свързани с бандите, сексуалното насилие, палежите, атаките срещу полицията, пожарната и спешната помощ. По-конкретно превъзходството е спечелено заради смущението на правителството или откровеното подвеждане от негова страна на обществото за опасностите от увеличаващото се насилие.

Убеждението, че правителството лъже за важните въпроси е ключова причина подкрепата за „Шведските демократи” да не намалява въпреки намаляването на мигрантската вълна. Избирателите просто нямат вяра, че правителството ще каже истината.

За ужас на традиционните партии „Шведските демократи” създават мотивирано масово движение и се превръщат в сила. На много работни места вече е изчезнала стигмата за гласуване за Социалдемократите.

Тази тектонична промяна създава политически хаос. В страната има риск да не може да се създаде правителство.

Левите и дясноцентристите вече са прекалено малки, за да формират собствен кабинет, но и двете партии заявиха, че няма да се коалират с „Шведските демократи”. Предишните опити да се изключи партията не успяха и дори увеличиха подкрепата за нея.

Една от възможностите е дясноцентристкият вот да се раздели на две по-малки социално-либерални промигрантски партии, които да се присъединят към Левите. Но това би означавало две партии с политики насочени към либералния пазар да се съюзят с бивши комунисти.

Друга възможност е да се формира дясноцентристки блок, който по някакъв начин да въобнови старите си убеждения с мълчаливата подкрепа на „Шведските демократи”.

Успехът на „Шведските демократи” може да бъде проследен до вулгарната реторика на ксенофобското движение и емоционалния отговор на традиционните партии, които не направиха разликата между речта на омразата и рационалните аргументи на обикновените гласоподаватели.

Политическата коректност и идеите за отворени граници нямаше да бъдат толкова нападани, с толкова малко място за критика и дебат, ако „Шведските демократи” не бяха налели масло в огъня във своята нетърпимост към мигрантите и флиртовете си с национализма и алт-дясното.

Сега вече вредата е сторена. Огромни маси от граждани вече не вярват, че традиционните партии могат да посрещнат адекватно проблемите с интеграцията в страната. Прогресивните гласоподаватели и много от мигрантите същевременно са притеснени от крайнодесния популизъм.

За да се преодолее тази патова ситуация, всички страни трябва да преодолеят взаимното недоверие. Шведските политици ще останат поляризирани и хаотични докато големите партии не разбият голямото табу и не започнат да говорят открито за проблемите в страната.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
287