На първото си заседание за годината Комисията по правни въпроси в парламента отхвърли ветото на президента върху разпоредбите в Наказателния кодекс за т. нар. „тайни арести“.

Държавният глава върна за ново обсъждане законопроекта, като една от причините беше възможността лица да бъдат задържани до 48 часа без да бъдат уведомявани техните близки и роднини. За непълнолетни позволеният времеви период е 24 часа.

Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило, бяха мотивите на държавния глава.

Според него още по-тревожна е възможността „задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа“, защото Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага.

Тезата на държавния глава беше защитена по време на заседанието от проф. Емилия Друмева – секретар по правните въпроси в администрацията на президента, която подчерта пред депутатите, че той приветства усилията на законодателя в борбата срещу тероризма и усложнената престъпна дейност, но не възприема подхода му.

Спазването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменна насока в развитието на европейските правни системи, смята проф. Друмева.

Подобни аргументи застъпи и секретарят по правни въпроси и антикорупция на президента Пламен Узунов, който се позова на две становища на Върховната касационна прокуратура, в които тя е застъпила същото мнение.

От Министерство на правосъдието защитиха промените. Заместник-министър Евгени Стоянов отново повтори мантрата, че промените са продиктувани от европейска директива, която трябва да бъде транспонирана в нашето законодателство. По думите на Стоянов т. нар. „тайни арести“ щели да се прилагат само по изключение и при обстоятелства, които ги налагат.

От БСП подкрепиха президентското вето. Народният представител Филип Попов коментира, че върнатите за повторно разглеждане разпоредби нарушават баланса между защитата на основни човешки права и интереса на държавата. Според него липсата на конкретика за кои точно престъпления се отнася неуведомяването ще доведе до произвол.

Според юристи, които ДЕБАТИ.бг потърси за коментар, директивата не е транспонирана по този начин в нито евдна друга европейска държава. У нас според юристите разпоредбите ще се използват за оказване на натиск на задържани лица, които ще бъдат невинни до доказване на противното.

Мнението на адвокат Константин Симеонов по въпроса можете да прочетете ТУК.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!