Необмислено беше изказването на служебния финансов министър Людмила Петкова за парите във фискалния резерв – видяла някакво число и решила да бие барабана. Категорично няма основания за такива съмнения! Изпълнението на Държавния бюджет върви неочаквано добре.
Това каза пред БНР макроикономистът проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания към БАН. Той обясни, че БНБ всяка седмица публикува баланса на управление „Емисионно“. „В баланса на управление „Емисионно“ има перо в пасивите, което отразява задълженията на БНБ към правителството, които са точно фискалният резерв, който Министерството на финансите поддържа в БНБ. Данните за движението на фискалния резерв може да се проследят ежеседмично там“, добави експертът.
По думите му политическата нестабилност безусловно забавя процеса на влизането ни в еврозоната. „Ако погледнем най-новата ни история, ще видим, че политическата ситуация в страната въздейства върху желанието на инвеститорите да се ангажират с инвестиционни проекти в България, което е категорично задължително, ако искаме да ускорим процеса на реална интеграция и реална конвергенция към еврозоната, още преди изобщо формалното включване в еврозоната“, каза още проф. Минасян.
Макроикономистът обясни, че има два вида конвергенция на страните. „Едната е реална конвергенция, която е свързана с производството на БВП на глава от населението, както Евростат го измерва, както и с общото ценово равнище в страната – спрямо европейското ценово равнище. По тези два показателя ние съществено изоставаме. За 2023 г. БВП на човек от населението у нас е около 38% от средното европейско равнище. Ако погледнем ценовото равнище за миналата година, то е около 56%. При страните от Източна Европа общото ценово равнище една година преди включването им в еврозоната е било окол 70% от средноевропейското ценово равнище. Изоставането по тези показатели на реалната конвергенция крие определени рискове, които биха могли да доведат и до социално напрежение“, разкри проф. Минасян.
Гарабед Минасян подчерта, че решенията за присъединяването на нови страни към еврозоната идват от Европейския съвет и най-вече от Европейската централна банка (ЕЦБ). „ЕЦБ все повече разбира, че проследяването само на монетарните показатели, като валутен курс, бюджетен дефицит, инфлация, не е достатъчно за осигуряване на едно еквивалентно членство на страната в еврозоната. Тези неща би трябвало своевременно да се преосмислят и да не се залага на такива фиктивни и неоправдани надежди, които ако не се изпълнят, ще натрупат социално напрежение“, категоричен бе проф. Минасян.
Валутният борд си свърши работата и вече действа задържащо върху икономическото равнище, смята проф. Минасян.
