През 1667 г. Петър Богдан Бакшев, духовник, дипломат и поет, завършва своята „История на България“. Тази година Чипровци отпразнува 350 години от написването на първия историографски труд за българите, озаглавен: „За древността на бащината земя и на българските неща“. Петър Богдан не успява да публикува приживе написаното – по онова време печатането на книги е изключително скъпо. За дълго време трудът е пазен като ръкопис. Едва пред няколко десетилетия историкът проф. Божидар Димитров намира 4 глави препис от книгата в Библиотеката на Ватикана.
През ноември 2017 г. е открит оригиналният ръкопис от 200 страници. Откритието е на проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „Неофит Рилски“, обявено предварително в academia.edu. Научната публикация на проф. Илиева за епохалното откритие излиза в първия брой на сп. „Балканистичен форум“ за 2018 г., а екип преводачи и историци подготвят първото българско издание на „За древността на бащината земя и на българските неща“.
Първата българска история, написана от Петър Богдан Бакшич, век преди Паисиевата, бе открита в италианския град Модена от проф. Лилия Илиева – преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски”.
Историята попаднала в частната колекция на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821 – 1887). Името на неговата майка е Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът да събуди неговия интерес, коментира проф. Илиева.
Оригиналният ръкопис е на латински и слага край на всички въпросителни около съществуването на първата ни история.
Основната подготовка по издаването на уникалната историческа книга е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.
След смъртта на италианския маркиз Джузепе Кампориа, неговата колекция е предадена на Университетската библиотека на Модена, където се намира и до днес.
Проф. Илиева предполага, че преди да се озове в частната колекция, първата българска история е била в един от манастирите на Дубровник. Още през 1983 г. има данни, че в светата обител има ръкопис на Петър Богдан, който обаче отдавна бил напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък.
Оригиналното заглавие на историята е „За древността на бащината земя и на българските неща“.
Вече със сигурност може да се твърди, че е завършен през 1668 г. след което е бил оставен за редактиране от хърватския духовник и филолог Иван Паштрич. Самият автор пък се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г.
„Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя”, казва проф. Илиева.
Ръкописът включва около 200 страници и съдържанието е разпределено в 17 глави, предшествани от предговор, с прибавката на някои документи и с послеслов.
Този обем надхвърля значително изказваните досега предположения за големината на текста.
В началото се разглеждат по-общи въпроси, докато във втората половина на текста преобладава вниманието към Северозападна България, главно върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура.
Споменават се и някои техни съседни селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, например селото Бели мел.
Встрани в полетата на страниците авторът стриктно е отбелязвал данните за изворите, които използва. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд отговаря на модерните стандарти за научен труд.
Според проф. Лилия Илиева, текстът на Петър Богдан, „познат на населението в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г., вече след неговата смърт”.
През 1643 г. Петър Богдан създава и първия български герб, смятат изследователите му.
Досегашните открития, включително и части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението.
Вероятно това е и причината много хора да се отнасяли скептично и да са приемали труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда.
През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от библиотеката на Ватикана, написани от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До новото откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“.
Петър Богдан бил духовник, дипломат, поет, книжовник. Той е роден в Чипровци през 1601 година със светското име Богдан.
Името Петър получава при постъпването си във Францисканския орден през 1618 г.
Учи в Чипровския манастир, а след това в Клементийския колеж в Рим. Минава през различни длъжности в католическата църква, а през 1641 г. оглавява Българската католическа църква.
Развива огромна политическа и дипломатическа дейност. В историята си той пише:
„Мен ме роди българската земя. И сега, макар и грохнал от старост, единствено мисълта за родината ме крепи като разпадащ се кораб след дълги странствувания по морета и океани…“
Умира през 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква „Санта Мария“ в Чипровци.
От няколко години в града се извисява негов паметник.
