Резултатите от PISA не са изненадващи, но все така потресаващи.
Много неща се изприказваха, но все пак има нещо недоизказано. Липсата на ясна посока и смисъл от живота в България – което се пренася във всички сфери. Без кауза, която да обединява нацията – всичко опира до оцеляване, преживяване и печалбарство.
Заветът на Апостола да бъдем равни на другите европейски народи можеше да е такава кауза. Когато има ясна цел да догоним другите европейски народи като стандарт на живот – пътят е ясен и няма как да бъде избегнат. Много учене и много труд. А образованието трябваше да е на пиедестал, както беше за нашите деди – възрожденци. И качествата за успех в живота – и за оценка на човека – трябваше да са висши ценности: ученолюбие, трудолюбие, морал, чест и достойнство.
Вместо това – бяхме свидетели на докопването до държавните останки на социализма и окопаване в институциите, за да бъде не само съхранено откраднатото, но и възвеличавано миналото. А ценностите за успеха в това минало: раболепие, подлизурство, нагаждачество, лъжата и кражбата – от вещи до интелектуален труд – останаха формули за успеха и в новото време – олицетворени от “героите” на Прехода. Които си създадоха свои мрежи от зависимости, примамващи хората с обещания за лесен успех, за който няма нужда от образованост.
Всеки повей от Европа за промяна в соц чипа продължава и до днес да се възприема като посегателство на нашите традиции – от семейството до държавата. Хората, които не искат да се развиват – за да бъдат равни на европейците – решиха да се консервират в миналото, където други, а не те са положили усилията да бъде България по-добро място за живот. Това касае огромни маси, включително в учителското съсловие, където някои също вероятно продължават да мислят, че като преподават същите неща, както при комунизма ще подготвят граждани за демокрацията.
Не, техните ученици ще бъдат с манталитет на поданици на някой авторитар, който винаги разбира патриотизма като вярност към държавата, начело на която е той. Защото възпитанието в гражданство означава разбиране, възприемане и защита на други ценности – на правата на човека и човешкото достойнство, на свободата на словото, на събранията, на вероизповеданията и пр. – опасни за всеки диктатор. Където човекът, а не държавата е фокус. А когато човекът е Фокус, то и цялото образование става ценност, защото само чрез него човекът получава признание.
Затова е нужно ново поколение учители с нов чип. Защото – както са установили корейците, за да станат номер 1 в света – никоя образователна система не може да бъде по-добра от учителите в нея. А най-добри учители са пък най-силните студенти. Както са установили американците, когато разбрали, че във Финландия – номер 2 в света – 50% от топ 10% по успех студенти стават учители, а в САЩ едва 13% (колко ли са у нас?).
Просто държавата трябва да не разчита само на НПО като “Заедно в час” да създава новото поколение учители, а да финансира привличането на най-добрите студенти към професията, да оценява и награждава учителите според успеха на учениците им извън училището, вместо да вдига заплатите на калпак.
Обучението на хората в най-добрите практики от практикуващите тези практики всъщност трябва да се случи във всяка сфера. За да станем развита държава и наистина свободно общество от достойни личности.
Коментарът е поместен във фейсбук профила на Евгений Кънев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук
