Не трябва да се приспособяваме към съществуващата конструкция за национална детска болница, а да изградим съвременна такава. Това каза президентът Румен Радев по време на срещата си с представители на Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“.
Радев попита дали държавата ни е готова да изгради истинска детска болница и дали това, което в момента се прави е достатъчно, за да имаме такава.
„България е единствената страна в ЕС, която няма обособена многопрофилна детска болница – подчерта той – Споделям убеждението, че Националната детска болница не е просто сграда, не е и само обект с национално значение. Тя преди всичко е обществено значима кауза за бъдещето на българските деца и на България. Споделям също така от началото на своя мандат и силата на каузата за детското здравеопазване.“
Радев разказа, че неговият екип намира време да посети национални детски болници по света, за да почерпи опит и да видят как изглеждат и как функционират те.
„При днешната обстановка трябва да кажем, че най-сетне, след дълги години на очакване и обществен натиск, правителството взе решение да изгради такава болница и това е много важна стъпка. Начинът на реализация на тази стъпка поражда горещи спорове в общественото пространство и те се дължат на двата различни подхода. Подходът на Министерството на здравеопазването да бъде оползотворена една съществуваща 40- годишна конструкция, която да бъде пригодена за нуждите на детското здравеопазване и съответно подходът, който споделя голяма част от българската общественост е, че не функциите трябва да се приспособяват спрямо сградата, а да има нов проект, така че сградата да бъде приспособена към изискванията и функциите на модерното детско здравеопазване“, каза в изложението си президентът и добави, че подкрепя там да се реализира детски здравен парк.
Държавният глава призова за диалог, прозрачност и да има пълна публичност на проектите във всичките фази на тяхното развитие, за да се прецени дали проектът, за който е сключен договор, ще реализира тези изисквания за съвременно здравеопазване като функционалност, като медицински изисквания, технологични и архитектурни изисквания, въпреки уверението, което дават от здравното министерство.
Представителите, стоящи зад каузата да се реализира истинска национална детска болница, бяха единодушни, че това не може да се случи при настоящите условия и това им становище е подкрепено в подписка от над 18 000 граждани.
Петкана Бакалова, която е член на Инициативния комитет и представител на Камарата на архитектите заяви, че състоянието на конструкцията е критично. Тя се оплака от липсата на пълна диагностика за реалното състояние на 40 годишния строеж, а това което са им предоставили като документи са непълни и не дават коректна информация.
„Себестойността на обектите е с 30-40% по-скъпа, ако имаме ново строителство с отделни фази на проектиране и строителство“, подчерта Бакалова, позовавайки се на становище на водещи родни конструктори.
Архитект Бакалова добави, че дори формата на сградата да бъде различна и няма как да се събере една модерна болница да бъде поместена в строеж, проектиран преди повече от 40 години.
„Това, което ни плаши е, че в заданието за проектиране липсват каквито и да е изисквания за качеството на сградата, разчита се единствено на нормативните документи. Те поставят минимални изисквания“, обясни тя и даде пример с това, че е необходимо в двете 12 етажни сгради да има общо 14 асансьора – 7 пътнически и 7 за транспорт на лежащо болни. Наредбата поставя изисквания един единствен да бъде авариен.
„В случай на земетресение или пожар никой няма да може да се евакуира през останалите 13 асансьора. Асансьорите не се проектират да работят в случай на пожар или земетресение“, изясни тя и попита как ще се евакуират 400 лежащо болните деца, техните родители и персонала, които ще е между 1100 и 1200 души в случай на авария.
Д-р Адил Кадън от педиатричната болница отбеляза, че проблемите не се изчерпват с архитектурните недъзи на строежа.
„Липсват основни ключови отделения за болницата. Липсата на относителна независимост за нас е много сериозен проблем. Предвидено е да има лаборатория, която да поеме спешните изследвания, но основното звено, което ще поема лабораторната дейност, е това на Централната клинична лаборатория, която е със страхотни възможности. По-голямата част апаратурата не е пригодена да работи по микрометодика. Липсва травматология, също едно от основните отделения, което означава, че политравматизъм, който трябва да се работи от мултидисциплинарен екип, не може да бъде поет без основното звено за травматизъм. Липсват много специфични малки звена, но ключови в съвременната медицина“, заяви д-р Кадъм.
Според нея случващото се е псевдогрижа от страна на държавата и даде за пример родината си Ирак, в която има не една педиатрична болница, а в столицата й те дори са три. Тя се възмути от това, че докато по света се опитват да превърнат болниците за възрастни в педиатрични като условия за психологичен комфорт, тук властите правят точно обратното като се опитват да натъпчат децата в болница за възрастни отпреди 30-40 г.
По думите на юрисконсулта Емилия Ушакова независимо, че е подписан договор за инженеринг, то не са осигурени средствата за него. Освен това, тя е категорична, че договорът дава възможност той да бъде прекратен по всяко време и без държавата да дължи неустойки.
