Руси Статков : „Булгартабак“ е само едно от обречените дружества заради пропуски в приватизационния закон

„Булгартабак“ не е единственото предприятие, обречено заради приватизационния си договор,  заяви пред БНР Руси Статков – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АП). Статков обаче отказа да назове имената на останалите „обречени“ дружества: „Монополните дружества – трябва да се търси и наказателна отговорност на тези, които поемат ангажимент пред държавата да бъдат нейни партньори, а с действията и бездействието си разрушават подотрасъла“, каза той. Но след това стана ясно, че това е почти невъзможо заради пропуски в закона за приватизацията.

По повод казуса с цигарената фабрика в Благоевград, Статков уточни, че все още не е ясно дали предприятието е затворило, както и че все още не е започнала проверката на Агенцията за приватизация. По думите му, миналата седмица АП е отправила официално запитване до изпълнителния директор и ръководството на „Булгартабак“ – какво се случва в предприятието. „След като бъде получен отговорът,  ще се преценим какви мерки да бъдат предприети“, добави Статков и поясни, че съгласно закона, в рамките на един месец „Булгартабак“ трябва да даде отговор.

По думите му, в  сега действащия закон за приватизация, няма уточнение що е икономическа ефективност, какво е прозрачност, стратегически инвеститор, както и – що е то предмет на дейност. Статков  припомни, че многократно от Агенцията са предлагали да има изменения в законите, така че да има защита и на националния, и на обществения интерес.

Той добави, че договорът за продажбата на „Булгартабак“ е сключен през 2011, по времето на Трайчо Трайков. Като член на Надзорния съвет на АП, Руси Статков е подкрепил предложението на синдикатите да се запази за срок от 10 години предметът на дейност, както и броят на работните места. „За съжаление обаче това не беше възприето и от министър Трайчо Трайков и правителството“, добави той. На новия собственик са вменени 10 задължения, сред които – запазване на предмета на дейност и седалището до 2021 година, а всички останалите ангажименти да с по-кратък срок на действие – съответно пет, три и две години.

И тъй като в закона за приватизация  няма понятие „предмет на дейност“, а и в други закони не е указано, всичко е въпрос на тълкуване. А това означава,  че ако бъдат запазени няколко работници и в предприятието се върши някаква дейност, пак ще бъде отчетено за запазен предмет.

Предприятието в Благоевград  е най-голямото в рамките на “Булгартабак Холдинг” в момента, но от 2000 негови служители, сега са останали само 200. Миналата седмица те са получили уведомление, че фабриката ще бъде закрита, ето защо са посъветвани да поискат да бъдат освободени по чл. 331 от Кодекса на труда – доброволно. В такава ситуация те могат да получат най-малко 4 или 5 брутни работни заплати, в зависимост от техния трудов стаж. Така Благоевград БТ последва съдбата на дружеството в София.