В края на миналия месец публикация на заместник-председателя на партия “Възраждане” Цончо Ганев във Фейсбук твърди, че международните санкции срещу руския петрол са се провалили. Ганев се позовава на две американски медии, като използва само заглавията на техни статии от последния месец. Публикацията на Ганев е споделена в повече от 30 групи и индивидуални профили във фейсбук и е достигнала до над 20 000 потребители.
Factcheck.bg провери фактите, свързани с направеното твърдение. Аргументите, с които Цончо Ганев обосновава твърдението си, представляват класически случай на тенденциозно подбиране на информацията по даден въпрос. По този начин тя да потвърждава определена теза, като в същото време се игнорира голямо количество други данни, които й противоречат.
В конкретния случай са представени коментари на независими анализатори, а не на медии, както погрешно твърди Ганев. Те се отнасят до различни аспекти на темата и стигат до различни заключения. Всъщност, при пълното им разглеждане, цитираните източници предоставят и доказателства, че санкциите работят. Въпреки това заглавията са използвани като илюстрация на тезата, че санкциите не работят.
Материалът на CNBC е озаглавен „Санкциите срещу руския нефт напълно се провалиха, твърди петролен експерт“. Той преразказва сегмент от бизнес предаването Street Signs Asia, което се излъчва от Сингапур. В изданието от 2 февруари чрез видеовръзка се включва независимият анализатор Пол Санки, който коментира
състоянието на петролните и газови пазари в глобален мащаб
и ситуацията с горивата в Европа. Видеото с неговото участие е приложено към статията и в него може да се види цялото съдържание на разговора с експерта. Заглавието на самото видео е “Пазарът на петрол изглежда в доста добра форма”, а в краткия си коментар за санкциите срещу Русия Пол Санки казва следното:
„Това, което прави нещата сложни на петролните пазари, което ги доближава до „мечешката“ страна на пазара (термин, който най-общо описва пазарна конюнктура с ниски цени и предпазливост на инвеститорите – бел. авт.), е че предлагането на руски нефт не е спряло, Русия продължава да изнася в значителни количества. Всъщност имам информация от много надежден източник, че саудитците разпитват как така руският нефт продължава да тече. Възниква въпросът какво ще стане със санкциите върху петролните продукти, които предстои да влязат в сила. Защото това не изглежда да работи.“
Пол Санки, който е компетентен анализатор на петролните пазари, изглежда приема
предлагането на руски петрол
на относително ниски цени като знак че санкциите не работят. Това обаче показва неразбиране на замисъла на актуалните санкции срещу Русия. Целта на мерките наложени от Европейския съюз, държавите от Г-7 и Австралия никога не е била да се прекъсне достъпът на руския петрол до световните пазари, посочва Factcheck.bg.
Целта на санкциите е да намалят капацитета на Русия да финансира военната си машина, като понижат приходите й от енергоносители. В същото време санкциониращите държави се опитват да осигурят стабилност на доставките на горива в глобален мащаб. Наложеният таван на цените цели да има възможност да се търгува с руския петрол, без да се допусне безконтролно увеличение на цените.
В този смисъл описаната от Пол Санки ситуация на функциониращ пазар с относително ниски цени и нефт, който „продължава да тече“, може да бъде определена по-скоро като успех на санкциите.
Какво съдържа публикацията в Bloomberg
Статията от 24 февруари е със заглавие “Русия е продавала нефт на цени много над тавана, твърдят изследователи”. В нея са представени резултатите от проучване на екип изследователи от различни университети, сред които Колумбийският, Университетът на Калифорния в Лос Анджелис и Международният университет в Испания.
На базата на анализ на митнически данни от руски пристанища, те
оценяват ефекта от санкциите върху руския петрол,
в това число ембаргото от страна на ЕС и тавана на цените, наложен от ЕС, Г-7 и Австралия. Една от констатациите на проучването е, че през първите четири седмици от влизането в сила на тези мерки, Русия е успяла да продава петрол на някои пазари на цени по-високи от зададения санкционен таван. Ето какво констатират учените в обобщените резултати от анализа си:
След въвеждането на санкциите Русия е успяла да пренасочи износа си на суров нефт към алтернативни пазари като Индия, Китай и Турция без спад в изнесените количества, но с цената на чувствителни намаления на част от пазарите, при които санкциите са довели до драматично по-ниско търсене. Това е намалило приходите от износ на петрол през миналата година, които без санкциите щяха да бъдат по-високи.
Понижението на цените на някои от пазарите не е толкова чувствително, колкото сочат цените на петрола сорт Уралс на международните пазари – средната експортна цена за барел
през първите четири седмици от санкциите
е била около 74 долара при средни международни котировки на Уралс от 52 долара за барел. Това се отнася особено за износа от тихоокеанските пристанища на Русия, откъдето тръгват голяма част от доставките за Китай. Тази средна цена надвишава наложения от санкциониращите държави таван от 60 долара за барел.
Пренасочването на износа на прерабтени петролни продукти от ЕС към други пазари може да се окаже трудно за Русия. Санкциите може я принудят да изнася суров петрол на
намалени цени към Индия и Турция,
които да го преработват в своите рафинерии и да го продават на държавите, прилагащи ембаргото. Това би означавало загуби за Русия заради намалените износни цени, както и заради загубата на добавена стойност, която иначе биха произвели рафинериите й.
Авторите на проучването заявяват също, че констатациите им не са довод за отмяна на санкциите срещу Русия, а само за по-строг контрол върху тяхното прилагане. Те призовават също за понижаване на съществуващия
таван върху цените на руския петрол
до 35 долара за барел, защото първите седмици от действието на мярката показват, че въпреки заплахите Русия няма да намали добива и предлагането на нефт на пазара и е склонна да продава дори на по-ниски цени.
Санкциите доведоха до чувствителен спад в цената на руския петрол. След като през юни миналата година тя надхвърли 100 щатски долара за барел, в момента стойностите й се движат под наложения праг от $60. В сравнение с януари 2022 г. понижението на цените е с над 40%. Разликата между котировките на петрола сорт Брент и руския Уралс, които се увеличиха още след инвазията в Украйна, достигат рекордни стойности от над 30 долара за барел след въвеждането на санкциите.
Официални данни публикувани от руското министерство на финансите показаха, че приходите в бюджета от продажби на петрол са паднали до най-ниското си ниво от март 2021 г. насам. Именно намаляването на тези приходи беше основната цел на санкциите. По изчисления на Международната агенция по енергетика приходите от петрол и газ са съставлявали 45% от руския федерален бюджет през януари 2022 г. Дупката в бюджета, която се отвори в резултат на санкциите, принуди Русия да
обложи петролната и газовата си индустрия
с допълнителни данъци, за да компенсира загубите. Данъчното увеличение за периода 2023-2025 ще възлиза на над 60 милиарда долара и е най-голямото в историята на страната.
Русия не намали производството и износа на петрол. Според много анализатори това беше най-големият риск при налагането на санкциите, като някои прогнози сочеха, че европейското ембарго може да намали износа на руски нефт с 3 до 5 милиона барела на ден, което щеше да доведе до значителен скок на цените. Налагането на таван върху цената засега помага този сценарий да бъде избегнат.
Твърдението на заместник-председателя на “Възраждане” Цончо Ганев, че санкциите срещу руския петрол се провалят, е подвеждащо, защото е базирано единствено на заглавията на две медийни публикации.
Пренебрегнати са данните, които свидетелстват,
че международните санкции дават резултат. Цените на руския петрол са чувствително по-ниски спрямо същия период на миналата година. Руските институции признават, че приходите в бюджета от продажбата на петрол са намалели. Петролните пазари остават относително стабилни, като предлагането на суров нефт не е понижено и скок на цените няма.
Още за фалшивите новини – четете тук
