Много държави от Централна и Източна Европа ограничиха масово свободата на своите граждани. Президентът на Сърбия стигна най-далече от всички. Критиците му го обвиняват в нарушение на конституцията и диктатура, пише германското списание „Шпигел“.
Държавният глава на Сърбия Александър Вучич първоначално се забавляваше с кризата с коронавируса. Когато по време на пресконференция негов близък лекар се пошегува, че това е „най-смешният вирус в историята“, Вучич се разсмя от сърце.
Това беше в края на февруари. Обратът настъпи малко след това. Вучич пренебрегна парламента и обяви извънредно положение в страната. Оттогава влязоха в сила масови ограничения на основните права и на обществения живот, въпреки че Сърбия е сравнително слабо засегната от корона-кризата.
Много правителства в Централна и Югоизточна Европа, особено в региона на Западните Балкани, използват извънредното положение, за да увеличат властта на управляващите и масово да ограничат свободите. В много случаи има сериозни съмнения относно законността и пропорционалността на мерки срещу коронавируса. Унгария, например, е критикувана в цяла Европа заради своя безсрочен закон за извънредните ситуации.
Като цяло, обаче, Сърбия е страната в региона, която е отиде най-далече по отношение законосъобразността на въведените ограничения. Опозиционните политици, активистите за граждански права и независимите медии са почти единодушни в твърденията си за нарушение на конституцията и за извършен от президента Вучич държавен преврат. „Демокрацията в Сърбия е под ключ“, заяви основателят на Фонда за хуманитарни права Наташа Кандич – емблематична фигура на сръбското движение за човешки права.
Известният сръбски адвокат Владимир Гайич отива още по-далеч, като твърди, че „Вучич е установил диктатура“.
В Сърбия единствено парламентът има право да обявява извънредно положение. Но вратичка в конституцията на страната дава възможност това да направи и президентът, ако законодателната власт е възпрепятствана. Вучич се позова на действащата забрана за събиране на повече от 50 човека на едно място, когато обяви извънредното положение в страната.
Това наистина не е първият случай, в който президентът прескача конституцията. Вучич продължава да бъде председател на Сръбската прогресивна партия, въпреки че конституцията не му позволява като президент да изпълнява и други обществени функции.
Ръководството на Сърбия няма никакви скрупули да подкопава върховенството на закона.
• Забраните за излизане са по-строги, отколкото в други по-малко засегнати страни – те важат за пенсионери, вечерно и нощно време и денонощно през почивните дни.
• Немалка част от хората, нарушили карантинните ограничения, са осъдени на затвор, хиляди са в арестите. В същото време правителствени представители и активисти от партията на Вучич нарушиха многократно действащите ограничения, без каквито и да е последствия.
• В началото на април беше арестувана журналистката Ана Лалич, защото публикува статия с информация за недостиг в една болница. Според една от заповедите, публикациите във връзка с коронакризата можеха да се правят единствено от централния кризисен щаб. Премиерът Ана Бърнабич отмени заповедта след широко изразено възмущение във връзка с ареста на журналистката.
• Както и в Унгария, пресконференциите на управляващите и кризисния щаб се излъчват по видеовръзка, а журналистите могат да задават въпросите си по имейл.
„За съжаление, ЕС пренебрегва това, което се случва в момента в Сърбия“, смята Соня Бисерко – председател на сръбския Хелзинкски комитет.
Там разчитат, че Вучич ще допринесе за разрешаването на конфликта с Косово, като за сметка на това е оставен да действа свободно по отношение на вътрешната политика.
Вучич, който през деветдесетте години по времето на диктатора Слободан Милошевич беше министър на информацията и ултранационалист, в момента се появява по няколко пъти на ден по телевизията като водач и спасител на Сърбия. Изявите му са мелодраматични и трудно могат да бъдат описани.
„Нашият президент разпределя обдишващи апарати в болниците и разказва на хората, че се бори за тях“, разказва Наташа Кандич. Всякакви въпроси и критики възприема като акт на враждебност.
Хърватският портал „Индекс“ определи изявите на Вучич като „сапунени опери на ужасите“.
В действителност Вучич нямаше необходимост да си разширява правомощията – той управлява на практика неограничено от години.
Първоначално насрочените за 26 април парламентарни избори щяха да бъдат спечелени еднозначно от неговата партия. Те обаче бяха отложени заради кризата с коронавируса, както и заради желанието на голяма част опозиционните партии да ги бойкотират.
Въпреки това в страната нараства недоволството срещу политическата корупция и липсата на социално-икономически перспективи за голяма част от населението. Справянето с корона-кризата, при което Вучич звучи така, все едно Сърбия е в състояние на война, измести на заден план тези оплаквания.
След обявяването на извънредното положение парламентът се събра във вторник за първи път. Сръбското държавно ръководство не даде никакви обяснения, как това внезапно стана възможно, въпреки действащата забрана за събиране.
