БТА е единствената държавна медия, за която се плаща, за да се ползва. Достъпът ни до БНТ и БНР е свободен и безплатен. В същото време и трите медии имат държавен бюджет, който идва от парите на нас, данъкоплатците. Така се оказва, че за БТА плащаме два пъти- веднъж с данъците си и веднъж ако решим да ползваме текст или снимков материал от телеграфната агенция. Тази практика е от години, но с идването на нов генерален директор на БТА нещата може и да се променят.
Кога и как БТА става платена?
Българската телеграфна агенция е националната информационна агенция на България и заедно с БНТ и БНР е сред държавните медии под обществен контрол.
Води началото си от 1898 година, когато е създадена с указ на княз Фердинанд по модела на Петербургската телеграфна агенция. По време на различните управления минава под шапката на различни институции- от Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Министерство на пропагандата и на Министерския съвет.
На 29 юни 1994 година парламентът приема законодателно статута на БТА, който я определя като независима институция, с възможност за собствена издръжка, като намесата на държавата се свежда до определена и гласувана от НС субсидия, също така директорът на БТА се избира от Българския парламент.
Така БТА изведнъж става хем държавна, хем частна, но независима медия. И така вече над 25 години…
Може ли новините на БТА да станат безплатни?
Статутът на агенцията излезе на дневен ред, след като темата беше засегната от Кирил Вълчев, който днес официално беше избран от депутатите за генерален директор на БТА.
Въпреки че е известен по-скоро като водещ на седмичното обзорно политическо предаване на „Дарик радио“ – „Седмицата“ Вълчев е журналист с опит и в БТА, в същото време и е и юрист на агенцията.
Той бе номиниран първоначално от синдикатите и след това от ГЕРБ. Но влезе в общественото пространство не само със сериозната си биография и качества, но и със съществените си виждания за бъдещето на държавната телеграфна агенция, които изложи.
Според Вълчев агенцията трябва да предава новините си безплатно в цялата страна, като това може да се случи с бърза промяна в закона и с неособено голям бюджет.
Журналистът познава отлично агенцията не само защото е работил в нея, а в последните години е и неин юридически съветник, но и защото е участвал активно в писането на Закона за БТА.
По време на изслушването си пред парламентарната комисия по медии и култура Вълчев заяви, че Агенцията трябва да работи в интерес на обществото. Затова и една от идеите му е БТА да предоставя свободна информация, т.е. новините и голяма част от продуктите й да бъдат безплатни. Идеята му е хората да могат свободно да четат всичко.
„Иначе е нарушен принципът на равнопоставеност до достъпа до информация“, каза Вълчев пред членовете на медийната комисия. За да се случи това, законът за БТА, писан впрочем от самия Вълче през 2011 г., ще трябва да бъде променен. По думите му нужните пари от бюджета, за да бъде информацията свободна, няма да са особено големи. Досега БТА е получавала около 1,5 млн. лева от собствени приходи.
Амбицията на Вълчев е и да развие БТА като източник на информация от целите Балкани към света. За да го постигне, ще открие кореспондентски пунктове на БТА във всички съседни наши държави, като първият ще бъде в Скопие.
Очакваме да видим дали новият директор на БТА ще успее през следващите пет години да реализира амбициозните си планове и дали всеки ще може да чете безплатно новините на държавната информационна агенция.
