Американските гласоподаватели направиха своя избор на президентските избори. Но настоящият стопанин на Белия дом – Доналд Тръмп още не може да го приеме.
Досега животът даде на един урок на Тръмп – по един или друг начин, чрез адвокати, пари или шум, той винаги е успявал да мине „между капките“.
Когато срещу неговия бизнес бе заведено дело заради расова дискриминация, Тръмп отвърна с дело за клевета и успя да се измъкне. Когато искаше благоволението на медиите, той преувеличаваше богатството си и се представяше за някой друг.
Когато фалира бизнеса си, той намери вратички в няколко закона. В продължение на десетилетия, той избягваше кредитори и данъчни.
В политически план, името му също се свързва с много неприятни неща, включително със скандал, в който бе замесено и името на актриса във филмите за възрастни.
Съвременната Републиканска партия се превърна в негова „патерица“. Тръмп изгради предизборната си кампания през 2016г. на лъжата, че Барак Обама не е американец, както и върху фалшивите обещания за строителството на стена по границата с Мексико, която ще бъде платена от мексиканците данъкоплатци, а не от американците.
Това обещание се оказа безпочвено, както и другите му подобни относно икономическия растеж, здравеопазването, бюджетните дефицити и международните споразумения.
Съперниците на републиканците тази година разчитаха избирателите да се присмеят на Тръмп. По времето, когато сенаторът от Флорида Марко Рубио определи Тръмп като „измамник“, а сенаторът от Тексас Тед Круз – като „патологичен лъжец“, беше вече твърде късно.
Още от първия ден на встъпването си в длъжност, Тръмп изпрати тогавашния си прессекретар Шон Спайсър да изрече куп нелепи твърдения относно тълпата, която се бе събрала на церемонията. Още тогава повечето от американските граждани го определиха като „нечестен“.
Той е единственият президент в историята на САЩ, който никога не е получил одобрението дори на половината от американската общност. Първата възможност, която гласоподавателите получиха, бе на междинните избори през 2018г., когато предадоха контрола на Камара на представителите на САЩ в ръцете на неговите демократични противници.
Единственото му голямо законодателно постижение е намаляването на данъците през 2017г.
С помощта на главния прокурор, той избяга от доказателствата, предоставени от Робърт Мюлер, че Тръмп е спечелил изборите през 2016г. с помощта на Русия. По същия начин оцеля и при процедурата за импийчмънт в Сената, когато дори републиканците признаха, че е притиснал Украйна да клевети Джо Байдън.
Племенницата му Мери Тръмп, психолог, казва, че доживотната защита на чичо й от последствия представлява форма на „институционализация“, която го оставя с емоционалната зрялост на дете. „И досега“, завършва нейната книга, „той се измъкна от всичко“.
Изборите миналата седмица бяха различни.
Този път „журито“ се ограничи само до републиканците, а до 150 милиона американци, които нито се страхуват, нито са зависими от него. Напротив, десетки милиони смятат, че той е заплаха за нацията, която трябва да бъде изгонена от Белия дом.
Дългите избори, включително с гласуването по пощата, което Тръмп се опита да възпрепятства, ранното лично гласуване, което той се опита да обезкуражи – показаха ясно, че има воля за промяна на национално ниво.
За Тръмп резултатът от изборите носят личен срам. Напускайки Белия дом, той остава без щита на институцията. Тръмп реагира в обичайния си стил, обвинявайки начина, по който изборите бяха проведени. Той твърди, че всички гласове, които не са подадени за него, са незаконни. А приближени до него високопоставени служители повтарят тези твърдения.
Америка и нейната роля в света са много по-големи от Републиканската партия. Дори приятелски настроените към Тръмп чуждестранни лидери, като израелския премиер Бенямин Нетаняху, признаха, че Байдън ще встъпи в длъжност като 46-я президент на САЩ на 20 януари.
Те приемат истината, срещу която Тръмп продължава да се съпротивлява. Но избирателите го уволниха. И това не подлежи на съмнение.
*Анализът е преведен от CNN без съкращения
*Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
