Бисер Андреев
Бисер Андреев

ВКС потвърди решението на САС за налагане на условно наказание „лишаване от свобода“ за 1 г. и 6 м. на Бисер Андреев за причиняване при управление на МПС на смъртта на двама души на бул. „България“, съобщиха от прокуратурата.

В първите дни след инцидента в медиите се появи версията за гонка, но тя не беше потвърдена официално. Роднините на жертвите казаха, че за тях това не е присъда и ще я обжалват. Защитникът им все пак смята, че съдът е бил безпристрастен. Според адвокат Стефан Ботев осъдителната присъда доказва, че съдебният състав не се е повлиял от факта, че бащата на подсъдимия е прокурор. Заради което делото започна трудно, обиколи няколко града. По него имаше и поредица от отводи на колегите на Венцислав Андреев, който днес беше до сина си в съдебната зала, съобщи БНТ.

С Решение № 85/17.07.2020 г. по наказателно дело № 207/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 14.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 250/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по жалби на подсъдимия Бисер Андреев и на четирима от частните обвинители срещу решението по в.н.о.х.д. № 250/2017 г. на САС.

С присъда от 10.01.2017 г. на Софийския градски съд Андреев е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „б“, предл. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 54 от НК (причиняване през 2011 г. по непредпазливост при управление на МПС на смърт на двама души на бул. „България“) и осъден на 3 години „лишаване от свобода“, отложено за срок от 5 години. Лишен е и от право да управлява МПС за срок от 6 години.

С решението на САС присъдата е изменена и деянието е преквалифицирано в по-леко наказуемо, а именно по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „б“, предл. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (причиняване при управление на МПС на смърт на две лица, като деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалите). Наказанието е намалено на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, отложено за срок от 3 години. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за 4 години.

Тричленният състав на ВКС не споделя доводите в жалбата на подсъдимия за допуснато нарушение на материалния закон, изразено в признаването му за виновен за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. „Подсъдимият Андреев е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в управление на МПС със скорост над максимално позволената за конкретния пътен участък, при мокра пътна настилка, което е довело до загуба на контрол над органите за управление на автомобила. Тези нарушения са взаимно свързани и съвкупно са допринесли за настъпването на общественоопасния резултат“, пише в решението.

Според върховните съдии са неоснователни и жалбите на частните обвинители. По отношение на съпричиняването на престъпния резултат от страна на свидетеля Людмил С. в решението на ВКС се посочва, че от фактическа страна е безспорно, че той е ускорил движението на лекия си автомобил, когато е бил изпреварван от автомобила, управляван от подсъдимия Андреев. С това свидетелят Людмил С. е допуснал нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, който задължава водача на изпреварваното превозно средство да не увеличава скоростта.

Не е основателна и тезата за неправилна интерпретация на разпоредбата на чл. 343а от НК (за оказване на помощ на пострадалите). Частните обвинители поставят приложението на привилегирования състав не в зависимост от инициираното от подсъдимия обаждане до телефон 112, на който е съобщил за станалия инцидент, а от необходимостта той лично да е извършил активни действия по тяхното спасяване или най-малкото да е поискал изпращането на две линейки. Върховните съдии посочват, че изискванията на законодателя за прилагане на привилегирования състав са две – помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, и деецът да е бил в достатъчна степен активен в действията си по поддържане живота на пострадалия. В настоящия казус и двете предпоставки са налице. Безспорен факт е, че пострадалите са били живи към момента на обаждането до телефон 112, инициирано от Бисер Андреев.

По отношение на наложеното наказание в мотивите се посочва, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление, младата му възраст към момента на деянието, данните за упражняван от него общественополезен труд, положителните характеристични данни, значителното съпричиняване на съставомерните последици от другия водач, който не е привлечен към наказателна отговорност и продължителността на наказателното производство. Съставът на ВКС споделя извода на въззивния съд, че срокът на разглеждане на наказателното производство над 8 години се явява неразумен (чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека), независимо от сложността на делото.

Според върховните съдии доводът на прокурора, че подсъдимият следва да носи отговорност за собственото си поведение е принципно верен, но ако свидетелят Людмил С. бе привлечен към наказателна отговорност, тогава и той би понесъл последиците от причинения престъпен резултат. „В случая не може да бъде пренебрегнат фактът, че единственият привлечен към отговорност е подсъдимият Бисер Андреев, поради което няма как да бъде игнорирано значителното съпричиняване на тежките съставомерни последици от свидетеля Людмил С. и то да не бъде съобразено при определяне размера на наказанието, което подсъдимият Андреев следва да понесе“, пише в мотивите на ВКС.

Съдебните инстанции са направили внимателна преценка на отражението на условното осъждане върху постигането на целите на наказанието. Разсъжденията им са базирани върху множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на подсъдимия, за когото деянието се явява инцидентна проява в живота. Тези данни, в съчетание с демонстрираното от него съжаление, подкрепят направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и без отделянето му от обществото. Наред с това, не бива да се забравя и констатираният неразумно дълъг срок на разглеждане на делото.

Трагичната катастрофа стана на 5 август 2011 г. в София край спирката на пл. „Ручей“. 24-годишният тогава Андреев шофирал автомобила си БМВ по бул. „България“ и изпреварвал „Ауди“, управлявано от Людмил Славов. Ограничението в участъка било 70 км./ч., като и двамата се движели с превишена скорост. Андреев изпреварвал с над 97 км./ч в лявата лента и при опит да се върне в дясна лента загубил контрол на мократа настилка, колата поднесла и последвал удар с другия автомобил. След него и двете коли излезли от пътя, а този на Андреев помел пешеходците на тротоара. При силния удар телата на Паола Тодорова и Николай Спасов били подхвърлени на капака на колата, ударили се в предното стъкло и след това били изхвърлени в градинка.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!