Познавам това момиче. Нургюл Салимова. Два пъти ми е гостувала, защото тя от дете води битки по света в този толкова интелектуален спорт – шахмата. От дете се бие за България. Не, че сега е много възрастна, но от много малка печели партии шах в името на родината си. Само тя и нейният треньор. И чак сега ли се сетиха всички? Даже телевизиите пратиха екипи в село Крепча, за да задават на жителите на Крепча невероятния въпрос – подкрепяте ли Нургюл?
Ами, да – подкрепят я, къде ще ходят? Тя като си е в България си живее там. Къде да живее? Село Крепча, родното място на най-големите шахматисти в света.
Вижте к’во, иронията настрана.
Kато цяло е толкова хубаво, че подобни деца се раждат в България. Толкова е зареждащо, мотивиращо, стимулиращо, че подобно дете се е родило в България.
Проблемът е, че то води само битка за родината си, а родината му – разбирай държавата, всъщност го е изоставила.
Сега се сещат политици, медии, федерации и дори не знаят тя за какво се бори в момента – за световна титла или за световна купа, защото това са две различни неща.
И тя днес не спечели световната купа, но спечели сърцата на всички българи, които се запознаха с нейната битка.
Ние сме тези, които можем да направим така, че държавата да мисли за своите граждани и да се грижи за своите таланти.
Моцарт се е родил в семейството на Леополд Моцарт в Залцбург, а Нургюл Салимова се е родила в семейството на Илхан Ибрямов в Крепча, но всъщност разлика между тях няма.
От името на всичките си колеги и целия ми екип поздравявам Нургюл Салимова за поредния й успех.
Ние вярваме, че това е само началото.
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на Слави Трифонов. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук
