срещата ЕС Западни Балкани

На срещата ЕС-Западни Балкани лидерите на съюза отказаха да определят график за предоставяне на членство на страните от Западните Балкани, въпреки уверенията към региона, че блокът остава ангажиран с присъединяването.

Брюксел изрази желание да покаже, че остава най-добрата надежда за региона пред нарастващите притеснения, че разочарованието от годините на чакане може да приближи някои страни кандидатки до Русия и Китай. На срещата с лидерите на Албания, Босна, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово няма пробив по неравния път към членство, съобщава АФП.

Вместо това клубът от 27 държави потвърди икономическа подкрепа на стойност милиарди евро за източните си съседи на срещата на върха в Бърдо, Словения, която понастоящем е ротационен председател на ЕС.

„Западните Балкани са част от същата Европа като тази на Европейския съюз. Ние споделяме една и съща история. Ние споделяме едни и същи интереси, същите ценности, и съм дълбоко убедена, същата съдба. Европейският съюз не е пълен без Западните Балкани“, заяви ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Някои по-богати членове се опасяват, че разширяването ще предизвика нова миграционна вълна, а някои кандидати се борят с постигането на необходимите реформи, във връзка с демократичните норми.

В оповестената декларация от срещата на върха се казва, че след много спорове блокът „потвърждава ангажимента си към процеса на разширяване“. Но също така се казва, че ЕС първо трябва да „се съсредоточи върху собственото си усъвършенстване, което да гарантира капацитета му да интегрира нови членове“. Това стана, след като държавите-членки отхвърлиха искането на домакина Словения за ангажимент за присъединяване на кандидатите от Западните Балкани до 2030 г.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че се противопоставя на определянето на краен срок за процеса на членство, който „ни поставя под натиск в крайна сметка“. Но тя все пак настоя, че ЕС има „огромен геостратегически интерес“ накаря да приеме Западните Балкани.

Янша: Разширяване след решаване на споровете София-Скопие и Белград-Прищина

Срещата на върха ЕС-Западни Балкани е много важно събитие, което кристализира ситуацията в региона, но преди разширяването трябва да се решат отворени въпроси като отношенията между Белград и Прищина, както и между Северна Македония и България. Това заяви словенският премиер Янез Янша на срещата на върха в Бърдо.

Той каза на пресконференция с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, че това е събитие, сравнимо със срещата на върха в Солун през 2003 г.

„Това беше време, когато във въздуха се усещаха трагичните последици от миналия век. Тогава се смяташе, че разширяването ще настъпи по-скоро. Но това решение беше последвано от няколко кризи, дори в ЕС, които доведоха до забавяния“, каза Янша.

Според него не е тайна, че Словения се стреми към „свободна времева рамка“ за бъдещите стъпки за разширяване, че този момент не е включен в декларацията, но че има голяма готовност на страните-членки през следващото десетилетие да постигнат възможно най-голяма европейска перспектива на Западните Балкани.

„Важно е декларацията да съдържа концепцията за разширяване. Смятаме, че отделните стъпки по разширяването могат да бъдат завършени през следващото десетилетие“, заключи Янша.

Фон дер Лайен: ЕК работи усилено върху спора РСМ – България

„Нашите партньори от Западните Балкани предприемат важни реформи и напредъкът им е видим, но сега е ред на Европейския съюз да постигне резултати. Неотварянето на преговори със Северна Македония и Албания застрашава доверието и подкрепата ни в региона. Важно е да се знае, че Европейската комисия работи усилено, за да открие ключовите въпроси в двустранния спор между Северна Македония и България, това са въпроси „пет плюс едно“, за да се състави пътната карта като практическа стъпка към решаването на този въпрос“, заяви днес Урсула фон дер Лайен на срещата на върха в Бърдо.

Тя изрази увереност, че тези въпроси могат да бъдат разрешени.

„Наясно съм с факта, че първо трябва да разрешим въпросите като двустранния спор между България и Северна Македония и съм убедена, че ще намерим решение и силната подкрепа по този въпрос, изразена на срещата на върха, беше важна“, каза тя.

Европейската комисия ще направи всичко възможно за ускоряване на процеса на разширяване и европейската интеграция на региона.

Второто й послание, както тя каза, днес е, че Икономическият и инвестиционен план е ядрото на ангажимента на ЕС в региона, който е важен за общия регионален пазар. Самият факт, добави тя, че ЕС инвестира 30 милиарда евро в региона, е доказателство, че е най-надеждният партньор на Западните Балкани и ще остане най-близкият партньор през следващите години и десетилетия.

ЕС е обезпокоен от проникването на Москва и Пекин, които са изпратили милиони ваксини срещу коронавирус в региона

Москва има дълбоки културни връзки с други православни нации като Сърбия, докато Пекин отпусна големи заеми в региона, включително спорен 1 милиард долара за път, който Черна гора се опитва да изплати.

В отговор ЕС рекламира шумно икономическа сделка, която, според него, може да осигури „безпрецедентен“ пакет от до 30 милиарда евро за региона.

Лидерите обещават също да има „осезаеми“ резултати за гражданите на Балканите, като, например, увеличаване на ваксините, които да съответстват на нивата на ЕС тази година, и прекратяване на таксите за телефонен роуминг. Това може да бъде студен комфорт за страните кандидатки, които получиха удар, след като Франция, Дания и Нидерландия първоначално стопираха преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония през 2019 г.

След това България се превърна в основната пречка, отказвайки да позволи на Северна Македония да започне процеса поради спор за историята и езика. Лидерите на двете страни се срещнаха с колеги от Франция и Германия, но няма напредък преди изборите в България следващия месец.

„Нямам илюзии за бързо присъединяване към ЕС. Политическите нужди на ЕС са такива, че разширяването на Балканите не е нито доминиращ, нито популярен въпрос“, каза сръбският президент Александър Вучич, чиято страна кандидатства за членство в ЕС през 2009 г.

Брюксел постигна малка дипломатическа победа в навечерието на срещата, като посредничи в споразумение за облекчаване на разгарянето на напрежението между Сърбия и Косово. Диалогът с посредничество на ЕС между двете балкански съседни страни, започнал преди десетилетие, не успя да нормализира връзките им.

Европейските лидери разединени как да реагират на цените на газа

Европейските лидери са разделени по въпроса как да реагират на рекордното покачване на цените на енергията: Франция и Испания призоваха в сряда за смели действия в целия ЕС, докато други призоваха за търпение.

С наближаването на зимата в Европа цената на енергията на континента се покачва все повече, което оказва натиск върху националните правителства, някои от които въведоха извънредни мерки.

Рязкото покачване на цените влоши и без това трудните връзки с Русия, основния източник на газ за Европа, която е заподозряна в спиране на доставките, за да се противопостави на Запада и да активира новопостроения газопровод „Северен поток 2“.

Испания, Франция и Гърция призовават ЕС като цяло да реагира и отправят широк спектър от предложения за преструктуриране на силно фрагментирания енергиен пазар на континента.

„Помолихме ЕК да реагира смело. Изправени сме пред безпрецедентна криза, която изисква извънредни, новаторски и решителни мерки от страна на ЕС“, заяви испанският министър-председател Педро Санчес, който пристигна за срещата на върха на лидерите на ЕС в Словения.

Европейската комисия е изпълнителният орган на ЕС и следващата седмица ще предложи мерки за смекчаване на рязкото покачване на цените за потребителите.

След това предложенията ще бъдат обсъдени от лидерите на блока на срещата на върха в Брюксел на 21-22 октомври.

Испания иска ЕС да направи „групови покупки“ на газ, подобно на това, което блокът направи за ваксинациите за COVID-19. Гърция иска фонд на ЕС, който да помага на правителствата да се справят с кризата.

Други страни, начело с Германия и Нидерландия, обаче призовават за предпазливост. Те твърдят, че енергийната криза е краткосрочна и е свързана с безпрецедентния шок в доставките след пандемията от коронавируса.

Нидерландският премиер Марк Рюте заяви пред репортери, че е чул от партньорите си от ЕС „по-диви планове, а също и някои по-спокойни“.

Миналата седмица германското министерство на финансите също заяви, че скокът е уникален ефект от „възстановяването на световната икономика след кризата с коронавируса“ и в крайна сметка ще отшуми.

Но унгарският премиер Виктор Орбан, който е „черна овца“ за колегите си от ЕС, заяви, че ценовият срив е причинен от новите правила в целия блок, предназначени да доведат ЕС до нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

„Трябва да променим някои разпоредби, защото в противен случай всички ще пострадат“, каза той.

Тимерманс: Решението се крие в бързото въвеждане на чисти енергийни източници

Франс Тимерманс, ръководител в Комисията на ЕС по въпросите на изменението на климата, натоварен със задачата да осъществи „зелената сделка“ на блока, заяви, че решението се крие в бързото въвеждане на чисти енергийни източници.

„Колкото по-бързо увеличим възобновяемите енергийни източници, толкова по-бързо ще можем да защитим нашите граждани от скока на цените в традиционната енергетика“, каза Тимерманс пред репортери в Люксембург.

В Русия президентът Владимир Путин заяви, че Европейският съюз е виновен за настоящата енергийна криза, след като фирмите са се отказали от дългосрочни договори. Това беше в отговор на критиките, които обвиниха Москва, че умишлено ограничава доставките на газ за Европа в опит да ускори стартирането на „Северен поток 2“ – спорен газопровод, свързващ Русия с Германия, заобикаляйки Украйна.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че не разполага с доказателства, че Русия задържа доставките на газ, и се чудеше дали има „достатъчно поръчки“ от европейците.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!