Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията и др.

През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ).  

Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.

 

ГЕРБ публикува за обществено обсъждане новият Антикорупционен закон. Има ли подобен на него в друга държава от ЕС?

Трябва да се каже, че такива закони съществуват, но това не е разпространена практика, особено в Западна Европа. Не е разпространено такава материя да се урежда с един закон. Борбата с корупцията е работа на цялата държава и тя изисква цяла поредица от мерки, които се съдържат в различни закона, прилагайки се от различни държавни институции. В този смисъл не е необходимо да се напише само един закон за това, така както доброто управление не е функция да се приеме само един закон, който да се нарича Закон за доброто управление.

Държавното управление е система от мерки и борбата с корупцията също е система от мерки. Така демократичният и цивилизован свят прилага тази система от действия, с които да предпази от корумпиране държавното управление и държавните служители.

Някой насилва ли България да приеме такъв закон?

България е критикувана от ЕК и е част от този механизъм – партньорската проверка, която обхваща темата правосъдие и вътрешен ред. Разбира се, корупцията е идентифицирана като проблем на България и страната ни трябва да се справи с това, трябва да подобри и гаранциите за добра работа на съдебната система.

Но никой не заповядва на България, никой не изисква от държава да приеме такъв отделен закон.

В законодателството на ЕС не съществува задължение държавите членки да приемат такъв закон.

Законът в този вид, в който е публикуван за обществено обсъждане дава ли възможност да бъдат извършвани политически и икономически саморазправи с неудобни опоненти?

Ние знаме, че от няколко години държавата полага усилия да се приеме такъв закон. В някои свои варианти той се нарича с различни имена – за противодействие на корупцията, за превенция на корупцията. Мога да кажа, че сега за първи път се провежда едно по-широко обществено обсъждане, имаше работна група в Министерството на правосъдието. Това заслужава положителна оценка.

Но за мен качеството на този закон е много далеч от желаното. Въобще не е решен проблемът с обосновката за съществуването на един такъв закон.

Нека да кажем няколко думи по този въпрос. Първо антикорупционното законодателство се развива от 2000-та година насам и на него са посветени най-разнообразни закони. По принцип борбата с корупцията има две основни форми – едната се нарича превенция, а другата – репресия.

Репресията съществува много отдавна, в Наказателния кодекс е описана.

Това, което трябваше да се развива беше превенцията. Законодателството в тази област също се развива много отдавна. Няма смисъл да си говорим общи приказки, както правят политиците – корупция има навсякъде, въпросът е къде са пробойните.

У нас това са: първо – за всички тези години не се въведе едно цялостно задължение всички държавни администрации в страната  да развиват собствени системи за предотвратяване на корупцията. Какво означава това? Те трябваше да въведат ежегодно самонаблюдение на това къде има пробойни в тяхната система, какви негативни практики са констатирани, какви сигнали и жалби са постъпвали. На тази база трябваше да предлага решение на проблема, в това число чрез иницииране на законодателни промени и т.н. Виждаме, че това не се случва, а трябваше. Ние не го виждаме дори в новия законопроект.

Вторият проблем, който е на законодателно ниво, е че въпреки съществуването на Закон за имуществено на лицата, заемащи висши държавни длъжности, заради който те подават декларации към Сметната палата, няма механизъм за подаване на сигнали от граждани, които имат информация за нередности. Този проблем се решава с този законопроект – в това отношение можем да дадем положителна оценка. Отпадна идеята да има анонимни сигнали, това също е положително; предвижда се и защита на подалите сигнали.

Това общо взето са малкото положителни оценки, които аз давам на този законопроект.

Третият голям проблем е, че не се публикуват декларациите на държавните служители, свързани с конфликт на интереси, въпреки че в закона това е предвидено. Основната причина те да не се публикуват е, че всяка една от тези над 560 администрации на изпълнителната власт трябва самостоятелно да ги публикуват и затова всеки си прави, каквото намери за добре. Това, което ние констатираме е, че 1/3 от тези декларации се публикуват.

Тези конкретни проблеми ние не виждаме да са адресирани в закона, напротив. Когато говорим за последния проблем тук законът направо „сваля гарда”, защото той се фокусира върху висшите служители – министри, народни представители и т.н – а останалите 120 000 държавни служители остават на един много по-разпуснат режим.

Комисията, която се предвижда да се създаде, няма да се занимава с тези държавни служители и с техните декларации, тоест няма да се извършват проверки и да се получават жалби на централно ниво, а те ще се разглеждат от съответните институции.

Нали ви е ясно, че ако един служител си позволява конфликт на интереси на работното си място, то най-вероятно не е без знанието на ръководството. И когато същото това ръководство, от което се очаква да действа, изпадаме в едни необосновани очаквания, че ще има борба с корупция.

Не, по този начин борба с корупцията няма да има.

Освен това констатирам много други проблеми: на първо място липсва добра правна техника в този закон – изглежда не е имало ресурс, компетентни експерти да поработят цялостно, сигурно, защото се е бързало. Според мен е ясно, че отделните части са се правили от отделни специалисти. На няколко места в закона ние виждаме определения. Това е абсурдно и няма такъв прецедент.

На следващо място – много е опасно, когато се пришиват 3 отделни закона, както се прави в случая – за конфликт на интереси, за имущество и за конфискация. Те се съшиват един за друг, без да се помисли за цялостната логика, по която те да бъдат обединени. Има редица неясноти, които остават, липсва синхрон между отделните разпоредби.

Редица експерти критикуваха в работните групи изразът „корупционно поведение”, който се използваше, той в момента е заместен с още по-неясния – „прояви на корупция”.

Проявите на корупция ще водят до извършване на оперативно-издирвателна дейност. За мен това е абсолютно недопустимо.

На едно място е описано понятието „корупция”, на друго „конфликт на интереси” – практически липсва яснота каква е разликата между тях, защото те са определени по един и същи начин.

Това поражда яснота, а оттук ще произтече неяснота при прилагането. Това отговаря и на вашия въпрос – дали ще има възможност за политическа репресия. Винаги, когато има неясноти при един закон, те могат да бъдат субективно тълкувани, което да доведе до репресия.

Изключително сериозният проблем е Глава 9 за оперативно-издирвателна дейност, в която се предвиждат едни недопустими правомощия на Комисията. Тя, на практика, ще дублира полицията. Аз не мога да си обясня какво налага дейността на полицията да бъде дублирана от друга институция. Всяко раздробяване дейността на полицията е проблем.

Тук се създава агентура, по подобие на закритата Държавна сигурност.

Създава се възможности, граждани да се привличат за сътрудничество и да подават доноси до Комисията, на основата, на които ще се започват оперативно-издирвателни дейности. Това за мен е абсолютно недопустимо.

Едно е да дадеш възможност на гражданите да подават сигнали за нередности, съвсем друго е да създадеш система от платени доносници, които да атакуват едни или други фигури, което ще се получи като резултат.

Това е изключително опасен прецедент.

Отделно от това, няма да има никакви изисквания за подаване на донос, тоест субективната преценка е достатъчна да се започне разследване, да се използват СРС-та, да се разпитват граждани.

Не бива да забравяме, че България е съдена от ЕС за неправомерно използване на специални разузнавателни средства. България и Русия са единствените две държави, осъдени за неправомерно следене.

Сега се въвежда една много опростена система за следене, което не е адекватно и не е на нивото на XXI век.

Трябва да знаем, че приемането на един нов закон, създаването на нова институция, скъсването на един исторически път с работата, която до момента се е вършила по въпроса борба с корупцията, означава започване от нулата.

Ние се връщаме назад във времето без ясно определена цел. Трябваше да се обясни какво липсва в момента, защо трябва да се пише цял един нов закон и защо той ще съчетава конфискацията с типичните дейности по превенция на корупцията.

Това за мен, са твърде много проблематични въпроси. Смятам, че политиците, които внасят този закон, ще бъдат склонни да слушат препоръки. За съжаление не съм сигурен, че с тези препоръки от този текст ще излезе нещо особено качествено и полезно.

За още интервюта, анализи и коментари харесайте страницата ни във Фейсбук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!