Емил Георгиев санкции САЩ
На снимката: Адвокат Емил Георгиев
Емил Георгиев по професия е адвокат. Завършил е Юридическия факултет на Университета Виена, където получава магистърска степен по право. Има следдипломна квалификация по международно право на интелектуалната собственост в Университета в Лондон.
Работил е за един от световните технологични концерни, където се е занимавал с консултации в областта на интелектуалната собственост и информационните технологии, както и в сферата на договорния мениджмънт и управлението на риска.
Член е на Инициатива „Правосъдие за всеки“, на Инициативния комитет за адвокатска реформа „ИКАР“, както и на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“.

 

 

Г-н Георгиев, с какво този закон, срещу който протестирате днес, предизвика недоволството на адвокатската колегия?

Нека да уточним, че става дума за Закона за мерките срещу изпирането на пари. Недоволството е предизвикано от изключително широкия обхват на българския закон.

Той е транспонирана европейска директива, но ако направим сравнение между директивата и българския закон, ще видим, че тук у нас има огромно надграждане – адски голямо надхвърляне над онова, което директивата първоначално е искала да уреди като обществени отношения.

Най-вече сме против изключително несправедливото вкарване на адвокатите в полето на т. нар „задължени лица” и то по начин, който ги поставя в конфликт с техните основни професионални задължения, които в България са уредени не къде да е, а в Конституцията на Република България.

Според Конституцията адвокатската професия, адвокатурата, е призвана да защитава правата и законовите интереси на българските граждани и на юридическите лица.

Ние съзираме огромен конфликт между от една страна конституционното си задължение и от друга страна – това, вменено ни в Закона за мерките срещу изпиране на пари като допълнителни задължения. Ние смятаме, че там трябва да има някакво раздвижване.

Какви конкретно са допълнителните задължения, които ви се вменяват? На вашите табелки пише „Адвокатите не са доносници” – какво означава това?

Ние имаме задължение за т. нар. „разкриване на информация”. Това означава, че сме задължени да разкриваме информация, която е достигнала до нас, която ни е била доверена от нашите клиенти във връзка с правни въпроси, по които клиентите са се обърнали към нас.

Ние следва да разкриваме тази информация на правоприлагащите органи. Но забележете – ние не сме задължени да разкриваме такава информация, когато става въпрос за наказателни дела, когато защитаваме хора от истински престъпления, но тук, ако имаме някакво съмнение, че може би клиентът ни се занимава с изпиране на пари или финансиране на терористична дейност, като няма сериозна методология върху която да стъпим и да преценим това така ли е, или не е така. Ние сме длъжни да правим тези разкривания на информация.

Това означава, че ние трябва да сигнализираме или буквално да доносничим пред ДАНС. Срещу това се обявяваме. Ние смятаме, че не това е нашата работа. Като всяка държава, и България има своите правоприлагащи органи. Ние имаме скъпо платени агенти на ДАНС, имаме МВР, ГДБОП – хора, които следва да се занимават с това.

Не е работа на адвокатите да доносничат. Доносниченето идва от един друг период на българската история – много мрачен и трагичен. Ние като свободни адвокати вярваме, че отдавна сме го надминали и следва да се занимаваме единствено с основната си задача – да бъдем копието на справедливостта в защита на законните права и интереси на нашите клиенти.

Кого всъщност обслужва този закон и защо е прокаран?

Това е много интересен въпрос, на който съм убеден, че и самите законодатели не могат да отговорят към този момент. Смятаме, че всеки изключително усложнен закон е тук, за да може да държи в подчинение както гражданите, срещу които е насочен, така и конкретните задължени лица.

На практика на нас ни се вменяват и куп други задължения, които са абсолютно безсмислени, но чието формално неизпълнение би довело до допълнителни санкции и наказателни мерки – било срещу нас като адвокатура, било срещу други професии, които са изброени.

Това според нас идва само да насърчи корупцията, защото когато формално нещо не сте изпълнили, тогава тръгва обикновеният разговор „ок, какво да правим сега, как да го решим този въпрос”.

Смятаме, че това е поредната свръхрегулативна мярка, която с нищо не допринася за по-високото ниво на сигурност за българските граждани или например за по-добре действащи банкови услуги, доколкото освен банковите и застрахователните институции, един куп други са включени в списъка на задължените лица.

Неправителствените организации също са включени, което е малоумно от законодателна гледна точка.

Знаем, че този закон е приет миналата година. Реагира ли по някакъв начин Висшият адвокатски съвет?

Нямаме сведения Висшият адвокатски съвет да е реагирал от доклада, който е приложен към законопроекта.

В частта за оценката на въздействие става ясно, че са били привиквани. Разпращана е информация както до Камарата на частните съдебни изпълнители, така и до нотариалната камара, така и до Висшия адвокатски съвет. Т.е. някой е бил със сигурност надлежно уведомен.

Каква е тяхната реакция, в момента е абсолютно неясно. Както често се случва, органите на адвокатурата, които са призовани често да защитават нашите интереси като адвокати, които ние финансираме със своите вноски.

Много е вероятно те изобщо да не са си свършили работата или отново да са в хипотеза на пълна непрозрачност, така че ние в момента да не сме в състояние да отговорим на Вашия въпрос, който е напълно резонен – какво те са направили.

Тук се чува, че сте готови за стачка, за още масови протести, но ще предприемете ли някакви юридически действия?

Юридически действия бяха вече предприети от наши колеги от кантората „Бюкюджан и Кабаиванов”. Те обжалваха т. нар. „Правилник за изпълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари” пред Върховния административен съд, което е изключително доблестна постъпка. Това показва какво всъщност адвокатите трябва да правят, когато имат минута свободно време – да го посветят в обществена полза и най-вече в полза на професията.

Ние, разбира се, ще търсим разговор чрез нашите органи, ако може този закон да се прегласува. Има и становище, изпратено  колегата Емилия Недева, която го адресира до Цвета Караянчева – председател на Народното събрание. Това е един много кратък законопроект, който внася повече яснота относно адвокатското участие в този закон.

Ние ще действаме по тези фронтове – ще действаме с онези инструменти, с които работим най-добре, а именно с инструментите на правото.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!