Иво Инджев
на снимката: Иво Инджев
Иво Инджев е български журналист, блогър и автор на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз. Бил е главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 – 1993) и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 – 2006).

 

Г-н Инджев, във „Фейсбук“ излезе възмутителен клип на проруската партия „Възраждане“, на който чрез употребата на кадри от художествен филм с показен разстрел явно се прави внушение за насилие и екстремизъм. През март беше направен опит за провал на представяне на Ваша книга. По този повод Вие заявихте, че имате сведения, според които опитът е инспириран и организиран от същата формация. Това потвърди ли се?

Това изплува предварително в интернет, те се нахъсваха помежду си. Оттам стана ясно, че някои съмишленици, или може би подчинени, на лидера на партията Костадин Костадинов се канеха да правят този провокация. Аз дори предупредих местните власти в Добрич и не знам защо те не взеха мерки. Не искам да ги упреквам, но полицията после ми каза, че не знаели нищо за това. Дойдоха с 25 минути закъснение, след като натрапниците се опитаха чисто физически да ми попречат да говоря. Те използваха закани, между другото имаше и закани за смърт.

Новият им клип не попада ли под ударите на някой закон? Не представлява ли ескалация на екстремизма?

Законите у нас очевидно се прилагат само тогава, когато преценят онези, от които това зависи. Написах в блога си, доколкото ми стигат юридическите познания да твърдя това, че по чл. 174а от НК това, което стана в Добрич на 7 март, попада под ударите на тази точка от закона, която гласи, цитирам по памет, че „който провали публично събрание или митинг, подлежи на 2 години затвор“. Нямаше обаче никаква реакция, вероятно не съм спазил механизмите за задействане на прокуратурата. Т. е. аз би трябвало да отида и да се оплача, но аз се надявах, че за българската прокуратура има и възможност за самосезиране. Това не сработи.

Най-напред същите тези хора или техни подобия ме заплашваха виртуално. Има проверки на МВР във връзка с анонимни заплахи за моя живот, като някои дори са установени. От това нищо не последва по веригата. Това е окуражаване на същите екстремисти да продължат. Въпреки че са установени, нищо не последва, така че следващата стъпка беше да дойдат лице в лице 10-15 души и, много храбро при съотношение над 10:1, да ме нападнат физически. И това остана без последици, а сега, както виждаме, има ескалация. Те се чувстват безнаказани в държавата. Новата им стъпка вече е да призовават за разстрел на журналисти и на политици по принцип. Те даже на уточняват кои точно, следователно това засяга всички журналисти и политици.

Интересно ми е защо не реагират от БСП, с които той /Костадиинов – бел. ред./ беше на митинг. Заедно с Корнелия Нинова и Таско Ерменков – пълно е със снимки в интернет. Той е рамо до рамо с тях, а не просто в тълпата. Тези хора действат заедно и сега той говори за разстрел на политици или прави алюзия. Това е на ръба на закона. Вероятно ще се обясни, че става дума за художествена измислица, позовавайки се на украинския филм с участието на актьора Зеленски, който стана президент на Украйна, от който са взети кадрите със стрелбата. Какво като е на ръба – всеки ли има право да се движи по ръба на закона, заплашвайки с физическа разправа? Посланието е ясно – „ако дойдем на власт, ще разстрелваме“.

Кои са най-характерните черти на заплахите към Вас?

Неговите /на Костадинов – бел. ред/ писания до мен винаги завършват със закана от типа, че „ние ще се разправим с нашите врагове, защото ние сме единствените и само ние можем да го направим“. Това се толерира в тази държава. Да не говорим, че той употребява публично изрази като „подчовеци“ за своите политически врагове или хората, които не харесва. Това си е откровен нацизъм. „Подчовеци“ за него са всички, които не заслужават да живеят в тази страна и, както виждаме, той вече призовава за техния разстрел. Това си е фашизоидност, но няма кой да реагира. Има позиция, че не бива да се раздухват такива случаи, за да не се дава гласност на името и партията му, но тя според мен е погрешна.

Спомнете си, че лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, в нощта на изборната му победа през 2005 година, също се закани на журналистите с масова разправа. Сега този е стъпил на раменете му и иска да заема освободената от него ниша. Не е лошо да се припомни и че руското посолство го припозна за свой любимец, като му публикува в края на миналата година на своя сайт едно поредно екстремистко излияние с обобщение за българите като олигофрени. Даже стана разправия, защото Външно министерство реагира.

Този човек се чувства достатъчно сигурен, за да продължава с провокациите и те да ескалират. Моят въпрос е: какво още трябва да се случи, за да се задейства законът срещу подобен тип екстремизъм? Може би от виртуалната заплаха трябва да премине към реални действия, за да се задействат институциите?

На мен лично ми е казвал висш полицай, че законът е направен така, че първо трябва да ме убият и после да се задействат от прокуратурата, и не го каза изцяло с ирония. Той обясняваше, че в МВР са безпомощни, защото разкриват този, който ме заплашва с убийство в интернет, след това се опира до прокуратурата и получавам от нея писмо, в което пише, че тези хора, които ме заплашват със смърт, упражняват конституционното си право на свобода на словото. Ако това е наистина така и законът позволява подобно държание, това означава, че самите законодатели трябва да попаднат под някаква отговорност за подобно развързване на ръцете на екстремизма в България.

Бихте ли казали повече за ролята на руското влияние върху подобни екстремистки формации, които се легитимират обаче като патриоти?

Те са стъпили на платформата на преклонението пред една чужда държава, която не ни мисли доброто. Те са откровени привърженици на Путин, путинизма и Русия и за тях най-голямото престъпление е да не си съгласен с тях по тази линия. Нима патриотизмът е да се прекланяш пред чужда държава, и то попаднала под международни санкции за своята агресивност?

Защо не чуваме често за подобните на „Възраждане“ организации? Вие изброихте техни изяви и характеристики, които будят тревога, но все пак обществото не им обръща много внимание.

Следя някои новопоявяващи се, които мнозина други подценяват, защото смятят, че не бива да се обръща внимание на маргинали. Само че точно от такива маргинали изкласиха депутати и лидери на партии. Просто тези процеси трябва да се следят в дълбочина.

Аз следя нещата, и имам опит, включително от личен сблъсък с такива хора. Константинов например се опита да излъже след случая в Добрич и се оплете. В телевизионното предаване „Лице в лице“ аз казах, че те стоят зад атаката. Той се опита да отрече, като същевременно каза нещо, което е лъжа – че те са успели да ми попречат да си представя книгата. Аз ги изтърпях 25 минути, докато дойде полицията, след което говорих час и 20 минути. Неговите хора са му докладвали, че са изпълнили задачата. Половината от тях бяха в действителност изведени от полицията, а другата половина останаха да ме заплашват с тежки погледи и боксови по ръцете, да ме респектират, така да се каже. Поспряха с крясъците, защото останаха малцинство сред присъстващите. Това е реакцията на глутницата – когато са много, са храбри, когато са малко – подвиват опашка. След това Костадинов излъга в предаването и в писмен текст как ми провалили представянето, което не е вярно.

Това искат – да командват дори свободата на словото в България. Нямаш право да говориш, защото тези хулигани така са преценили. Казвам хулигани, защото те извършиха хулигански действия. Впрочем, при следващия опит на 16 април успяха да провалят на Александър Йорданов представянето в същата библиотека. Не му дадоха да говори. А полицията, която ги „профилактира“, седи отстрани и не се намесва, докато не станело меле. Това са обяснили на някои местни журналисти тамошните началници на полицията. Аз се свързах с местни хора, за да попитам как е било възможно след 7 март следващият им опит да има по-голям успех.

Те са изпратили различни хора, не същите като при мен, защото първите са подписали протоколи в полицията, че са предупредени, и ако бяха дошли на втория опит същите, може би щяха да попаднат под действието на закона. Дойдоха нови, начело с лидера си – въпросния Копейкин /прякор на Костадинов сред неговите опоненти в социалните мрежи – бел. ред./, и успяха. Те отново демонстрираха непукизъм и ескалация, защото виждат, че властите не предприемат нищо спрямо тях. Това е вид поощрение на екстремизма в България.

Моята прогноза е, че нещата ще ескалират, защото тези хора ще се опитат да заемат нишата на „Атака“, която се сгромоляса. Костадинов очевидно има лични амбиции в политиката, и то подкрепени от чужда държава. Сигурен съм, че няма случай в сайта на чуждо посолство да бъде публикувано мнение, към което се изразява подкрепа от цяла държава. Защото това означава да публикуваш на сайта една полемична статия или изявление, каквото беше това на Копейкин във „Фейсбук“, както решиха да го направят от руското посолство. Това е публична подкрепа за този човек от руската държава и представлява окуражаване.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!