Андрей Ковачев
Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП
Андрей Ковачев е български евродепутат от групата на ГЕРБ/ЕНП в Европейския парламент. По образование е доктор на природните науки от университета на Саарланд, Германия.
От 2014 до момента е Член на Председателството на Европейския Парламент(Квестор), член на Комисия по външни работи и Подкомисия по правата на човека и член на Делегация за връзки със Съединените американски щати.
Заместник-член на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония.

 

 

Г-н Ковачев, ЕС призова България и останалите страни членки, които не са приели Пакта на ООН за миграцията, да го направят. Тук става въпрос за цивилизационен избор. Какво трябва да знаят хората за Пакта, за да бъдат успокоени техните притеснения?

Първо, ЕК преди да призове България, би трябвало да призове Европейския съвет, всичките страни членки, да имаме единна позиция по отношение на миграцията в ЕС. За съжаление виждам, че отново слагаме каруцата пред коня, защото ние още от 2016 година имаме законодателни предложения на ЕК към Съвета, за реформиране на  политиката към миграцията в ЕС. Това е реформиране на системата от Дъблин за разпределение на молбите за убежище, укрепване на регламента за по-добра база данни и пръстови отпечатъци за кандидатстване за убежище и още няколко директиви. Трябва ясен разяснителен дебат и е хубаво, че вашата медия се казва „Дебати“, за говорим ясно за какво става въпрос. Ние не искаме да даваме политически сигнал към трети страни, че имаме по-либерална позиция по отношение на миграцията. Напротив, искаме да кажем, че ЕС има желание да подпомогне страните, които са в непосредствена близост до нас – от Африка, Северна Африка, Близкия изток. Там политиката за развитие на ЕС може да бъде много по-ефективна, отколкото сега, да има тези доверителни фондове за Африка и Сирия, които да дадат перспективи на хората, които живеят там, да не тръгват към европейските граници. Всяко решение на ЕС има, отделно от самото си съдържание, и политически сигнал. Да си спомним какво се случи през август 2015, когато канцлерът Меркел де факто помогна на Виктор Орбан с тези между 2 и 3 хил. бежанци, които бяха налягали на гарата в Будапеща. Тя ги прие в Германия въпреки Дъблинското споразумение. Тогава политическият сигнал, който излезе в цял свят, беше, че Германия казава „добре дошли“ на всички мигранти. Това отприщи криминалния потенциал на т. нар. трафикати на хора да събират последни пари на хора в тежко положение и да ги пращат към европейските граници.

Ние трябва да процедираме сега внимателно, за да не дадем грешен сигнал. „Да“ на помощ за Африка, „да“ и за Близкия изток. ЕС трябва да има много ефективна политика спряма африканския континент, но и да не дава грешния сигнал и всеки да си тълкува Пакта за миграция както желае – едните да казват, че е предназначен да ограничи глобалната миграция, а други – че е за да улесни миграцията и да урегулира миграционните вълни.  Играта със страховете на хората е изключително голям фактор. Преди европейските избори темата за сигурността на европейските граждани, свързана с миграцията, е тема, която е може би „номер едно“ на дневен ред. Трябва много внимателно да се отнасяме към това. Ако няма във вътрешнополитически план в една страна единно мнение, а ако няма и в Европейския съвет движение по пакета от законодателни предложения, тогава поставяме каруцата преди коня. Не сме си свършили работата на национално и европейско ниво, а приемаме пакт на планетарно ниво, въпреки че не е задължителен.

Аз имам балансирано отношение към това – да, огромен проблем е, трябва ни международно сътрудничество и сериозна помощ, но не трябва даваме и погрешни политически сигнали.

Освен пакта за миграцията на ООН има още една тема, по която трябва да решим дали да се наредим  до западноевропейските държави или да останем в периферията.  Става въпрос за замърсяването на въздуха и въглищните централи. У нас имаше протести в подкрепа на тези централи. Трябва ли да избираме между хляба и въдуха, или има европейски политики, които могат да ни помогнат да се справим с него?

Отново глобален проблем. В Парижкото споразумение всички страни са са обединили, че ние като човечество трябва да направим сериозен принос в намаляването на парниковите газове. Официалната позиция на ЕС е, че в сравнение с 1990 г. те трябва да бъдат намалена с 40 на сто. Имахме само преди месец гласуване в ЕП по отношение на конференцията за изменение на климата в Катовица, Полша, където, въпреки че ЕНП гласува против това, парламентът с гласовете на европейските социалисти и българските им членове прие, че това намаляване до 2030 не трябва да е с 40, а с 55% в сравнение с нивата от 1990 година. Тук имаме отново разминаване между това какво се говори в България и как популизмът е в разгара си – уж едва ли не социалистите искали да спасяват въглищата – и каква е позицията на европейските социалисти, вкл. българските. Това е становище на ЕП, Европейският съвет си остава на становище за 40%.

Важно е да се каже следното: ние не трябва да изпускаме технологичните революции, които се осъществяват около нас. Не бива да изпускаме иновативните технологии, които навлизат. Като говорим за бъдещето на „Марица-изток“, то трябва да бъде гарантирано на основа на  дългосрочна стратегия за преориентирене към нови, по-чисти технологии, гарантиране на по-добри и по-добре платени работни места на хората от региона, защото „Марица-изток“ има голям потнециал по отношение на енергийния профил, транспортната инфраструктура, технологичното развитие и човешкия капитал. Там има потенциал за много повече работни места за различни технологии, в които да се инвестира, не само за слънчева енергия, а защо не и потенциален завод за батерии. Регионът има добра географска позиция, добре е свързан с нашите съседи, на коридора между Азия и Европа. Трябва да гледаме към технологичната революция.

Миналата седмица се появи информация, че България ще бъде приета в Шенген повъздух много скоро. Изпълнимо ли е това и промени ли се позицията на страни като Нидерландия и Франция, които бяха против България в Шенген?

Да, особено във връзка с положителния доклад по отношение на механизма за наблюдение на съдебната система. Той няма формално връзка, но бе използван като аргумент от страни като Нидерландия, Франция и Германия да отлагат поетапното приемане на България. Сега имаме заявена подкрепа от Германия и се работи много усилено с нашите патньори от Нидерландия и Франция това да стане факт – още от началото на следващата година, до пролетта, България да бъде приета с въздушните ни граници и нашите международни летища  София, Пловдив и Варна да бъдат част от шенгенското пространство като първа стъпка.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!