Антон Иванов е машинен инженер, завършил катедра Топло и ядрена енергетика в София, с над 30 години опит в енергийния сектор на България, включващ работа в Технически Университет, София, специализирана проектантска,организация, управление на проекти в областта на ядрената и конвенционалната енергетика. Има опит при разработване на анализи по енергийната ефективност, оценки за използване на възобновяемата енергия и когенерационни цикли. Заемал е ръководни позиции в основни държавни предприятия в сектора на ядрената енергетика, както и в частния сектор.
Господин Иванов, защо българските граждани и фирми плащат най-скъпите ток и газ в Европейския съюз?
Като погледнем статистиката на „Евростат”, ще видим, че българските граждани плащат най-евтината електрическа енергия в Европейския съюз, а когато говорим за индустриалните потребители, те се нареждат под средното ниво на цените в ЕС, но не е най-евтиното. Тоест, въпросът, че плащат най-скъп ток е некоректен и неверен.
В последно време има една много разгорещена дискусия върху една компонента от цената на електрическата енергия, която е под 10% от крайната цена и това е компонентата, която се формира на пазара „ден напред”. Би трябвало да е ясно, че това не е основната компонента, която формира крайната цена.
Вие как ще коментирате решението на парламента да запази ТЕЦ Марица изток II, включително с финансовата помощ на Българския енергиен. Рентабилен ли е той изобщо?
Решението на Парламента няма да го коментирам, но решението фактически, което е отправено от България за обсъждане и дискусии с Европейската комисия е да се повиши капиталът на ТЕЦ Марица изток II със средства от БЕХ.
Това е допустима търговска практика, но тя би била недопустима държавна помощ, ако не е санкционирана от Европейската комисия. Тъй като решението на Европейската комисия по този въпрос все още не е ясно предполагам, че Парламентът взима едни решения, с които да подтикне Европейската комисия да приключи тази процедура.
Колко ефективен е този начин на натиск ми е трудно да кажа. Но очевидно, ако българското правителство си позволи да предостави възможност да се ползва непозволена държавна помощ, то България със сигурност ще плаща солени глоби и аз се съмнявам, че в крайна сметка ще се развие до край до тази идея.
Вие споменахте компонентата „ден напред”, за която сигнализираха работодателите през последните дни и то много остро скочиха срещу тази цена. Стана ясно, че в неделя цената, която българските фирми са заплащали е била 63 евро на MW/h, а в Германия например е 1 евро. Как си обяснявате тази разлика? Това моментно състояние ли е или можем да говорим за устойчива тенденция?
Тази голяма разлика на пазарите беше моментна. На пазарите възникват такива моментни състояния. Вече беше дадено експертно обяснение за това, че на някои пазари е имало технологични забавяния, които са повишили търсенето на нашия пазар, а ,от друга страна, в неделя, когато е ниска консумацията в Германия. Тогава пък имаше и климатични особености, които доведоха до свръхпроизводство от ВЕИ, които там влияят много силно в посока понижаване на цените. Така че, това е една моментна картина с тази огромна разлика и не би трябвало тя да ни формира мнението. Факт е обаче, че в България през последните месеци в тази платформа „ден напред” се поддържат едни високи цени на ел. енергия, но това е предопределено от регионалната цена на пазара. Тоест, дори да приемем, че не произвежда ТЕЦ II, за което толкова много се говори от работодателите, цената на регионалния пазар няма да се промени надолу, напротив тя ще се повиши, защото проблемът е с наличието на много мощности на въглища в нашия регион, което създава в нашия регион условия за по-високи цени за пазара „ден напред”.
В много държави в Европейския съюз вече се заговори за преминаване на енергия, различна от въглищната. В България обаче сякаш този въпрос все още не е решен. Според Вас трябва ли да се преминава вече към възобновяеми източници на енергия или все още имаме нужда от въглища?
Ние все още имаме нужда от въглища, тъй като не сме разработили сценарии и варианти на преминаване към други алтернативи и източници. В крайна сметка ще се стигне до това, както навсякъде в Европа, и в България към 2050г.. Поне българското правителство е заявило такова намерение – енергията, произвеждана в страната ни, да е нисковъглеродна. Пътят за постигане и скоростта е нещо, което у нас все още се дебатира, но другите страни в ЕС не стоят на едно място. Те доста повече са се ориентирали в тази посока, те вече черпят финансови ресурси, които са налични все още. България рискува със забавянето си да се окаже в положение, че не е предприела навреме мерки и след това ще струва скъпо на нас, данъкоплатците един преход, който ще ни се наложи.
Кои според Вас са най-големите проблеми в енергийния сектор в България?
Липсата на национална стратегия, която да дава яснота на всички по веригата – какви са действията, които оперативно трябва да се предприемат, така че да се осъществява национална стратегия.
