Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“.
В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.
Миналата седмица дойде най-после новината, че цената на руския газ ще бъде намалена с над 40%. Този резултат беше постигнат с помощта на ЕК, но защо толкова дълго руснаците ни продаваха своята газ на почти двойно по-високи цени от на всички останали?
Причините са геополитически и най-вече това, че нашето ръководство е в невъзможност да договори по-изгодни за България цени и обвързва България с неизгодни дългосрочни договори. Както казах това са чисто геополитически причини и най-вече неспособността на нашите политици да отстояват националните интереси. Това е основната причина. И сега, въпреки че ЕК от 2 години създаде обстановка, в която, под заплахата от милиардни санкции „Газпром” беше заставена да преговаря за всяка една страна, последни на масата и едва ли не насила бяха докарани нашите политици, за да договарят за отстъпка от цената на газа.
От няколко дни пада шеметно цената на петрола, под натиска на различни фактори. Когато падна цената на газта лека-полека се разбра, че българският потребител нищо няма да спечели. Дали ще спечели нещо от рязкото поевтиняване на петрола? Българските потребители ще усетят ли това по джоба си?
Със сигурност има шанс гражданите да се възползват от намалението. Казват, че още следващата седмица ще падне цената, но със сигурност не в пропорцията, в която реагират международните пазари. Това също е продукт на зависимости от една-единствена страна и най-вече – нейната компания в България, която има монопол, или както казват квазимонопол, но според мен е монопол. Респективно, по тази причина няма как да имаме движение на международните цени, което да е в пропорция с реалните изменения. И затова сме свидетели на тази ситуация. Опитът на всички, които използват бензиностанциите за бензин или дизел знаят много добре, че когато има увеличение на цените на международните пазари, ние първи реагираме с покачване, а когато има спад – обикновено казват, че трябва да се изчерпат запасите и винаги има един лак – седмица-две, докато се усети някакво намаление на цената.
Аз съм сигурен, особено, ако се сметне и най-ниският акциз, който плащаме, в ЕС, най-голямата норма на печалба в Европа се прави в България и от този, който продава. Не е само „Лукойл”, а и други бензиностанции, които реално зареждат от „Лукойл”. Тоест, най-големите печалби като марш са в България.
Ще се види и ще се забележи намалението на цените, но то няма да е такова, че да бъде съществено. Ако се направи съпоставка и се вземат цените на борсите в момента, и се проследят в миналото какви цени е имало в България по това време, ще се установи, че сме плащали под 2 лева. За да има кореспондентска цена на международните пазари, трябва да имаме цена под 2 лева на литър. Но в момента цената е около 2,20 на литър, а някъде достига 2,30 лева. Видно е, че е необходимо намаление от над 10%, в което аз се съмнявам, че ще се случи.
Истерията около коронавируса завладя света, но обхвана трайно и българската действителност. Борсите паднаха, свива се и производството. Ще бъде ли коронавирусът последният тласък, който ще ни вкара в световна икономическа криза?
Много е вероятно. Европа и без това в някои страни като Италия, която пък освен всичко останало е и най-тежко засегната страна от коронавируса, беше вече в техническа рецесия. Така че като се има предвид, че това е третата най-голяма икономика в еврозоната, е много възможно предвид изцяло блокирания стопански живот в тази страна, която пак казвам е третата най-силна икономика в Европа, а не някаква случайна икономика, е много вероятно да повлече и останалите нейни партньори. Между другото Италия е третият най-голям търговски партньор на България. Тоест и ние ще го усетим това нещо и всички останали, които търгуват с Италия, но не само.
Виждате, че в цяла Европа в момента паниката е толкова голяма, че всичко се отменя, а това неминуемо води до забавяне на икономическия живот. Индексите се сгромолясаха на борсите от цял свят до нивата си от 2008г., когато беше голямата рецесия и в този смисъл бих си учудил, ако избегнем световната рецесия. Всички тези неща са в допълнение на вече така или иначе големите проблеми, свързани с търговските войни между Щатите и Китай, между Европа и САЩ. Проблемите, които имат в технологичните решения, свързани с последните технологии пак с Китай, Брекзит, от който тепърва ще оценяваме последиците, тъй като ЕС и Великобритания все още нямат договорености за това какви точно ще бъдат взаимоотношенията им в бъдеще, водят се преговори в момента. Тоест, има много неизвестни. И като добавим мигрантската криза, която най-малко ще предизвика политически смут и ще остане сериозна тема. Това е едно от слабите места на ЕС, подклаждащо политическо напрежение. Всички тези неща ще окажат влияние върху забавянето на икономическия растеж и ще доведат до рецесия още това тримесечие.
Кой е най-лошият сценарий, който се очаква в Италия? Очакват ли се фалити?
Със сигурност няма как да няма фалити, защото изключително тежко ще бъдат ударени всички индустрии, които са свързани с продажба на краен клиент. Говорим за заведения, ресторанти, магазини, авиокомпаниите, туристическите компании ще бъдат ударени. Техните доставчици ще бъдат ударени, предвид това, че намаляват оборотите на другите бизнеси, ще намалеят и доставките. По веригата, цялата икономика ще бъде ударена. И то не само в Италия. Цяла Европа ще пострада, но в Италия ще бъде най-тежко.
Самата паника и самият неизвестен край на тази епидемия също водят до абсолютна несигурност, което пък проваля плановете за непосредственото бъдеще. Милиони резервации са отменени в Италия, а туризмът е една от основните пера на италианската икономика. Въобще, забавените взаимовръзки по веригата, това е големият проблем на този тип епидемии – те удрят веригите за доставка.
В миналото, когато икономиките не са били толкова свързани, това не се е отразявало толкова много. Но предвид факта, че сега всички зависим от други пазари, например, 67% от БВП на България е от износ. А основният търговски партньор на България е Германия. А Германия също е много тежко засегната, заради това, че тя зависи от Китай. Самият Китай доставя изключително много части за света. Казват, не без основание, че Китай е „работилницата на света”. Предвид забавените доставки от там, това ще се отрази навсякъде по веригата.
Тоест, имаме верижна реакция и за съжаление, никой още не може да оцени какви ще бъдат точните ефекти.
В кризата от 2008г. България сякаш не пострада съществено, защото не беше свързана толкова силно с европейската икономика. Днес износът ни за ЕС достига 70% от БВП. Ще бъдем ли този път по-силно ударени от кризата?
Нашият износ, в преобладаващата си част, е износ на стоки в някаква верига, а повечето са с ниска добавена стойност, най-вече за Германия, Италия, Австрия, Турция, Гърция и Румъния. Много са малко тези бизнеси, които продават на краен клиент. Повечето са част от верига за доставка. И, ако техните клиенти намалят обемите си, това веднага ще се отрази в България.
Давам ви пример – миналата година един от основните доставчици на кожени седалки за “Mini”, който е един от моделите на BMW, беше в България. Когато намаляха продажбите на “Mini” по различни причини, най-вече китайският пазар, ефектът беше, че в България затвориха две фабрики, а служителите бяха освободени. Веднага се вижда какъв е ефектът – тези хора останаха без работа.
По същия начин там, където имаме обвързаност с международните пазари, в зависимост от това как съответният клиент е ударен, ще бъдем ударени и ние. По тази верига България ще бъде засегната. Може би по-малко засегнати ще бъдат някои износи за Източна Европа или за трети страни, но това е по-скоро само мое предположение. Все пак 2/3 от износът ни е за ЕС. Така че, ние в момента се надяваме да няма пандемия в други страни, освен Италия, които, ако бъдат затворени по същия начин като Италия, със сигурност това ще има тежки ефекти за нашата икономика.
Какво трябва да правят българските граждани и фирми, за да понесат по-леко периода на задаващата се криза?
Много ми е трудно да давам такива съвети, защото зависи какъв е бизнесът, и за кой пазар работи – дали за вътрешния, дали за краен клиенти, или за друг бизнес. При всички положения е добре да се опитаме да продаваме повече на съществуващите клиенти, тъй като първо ще бъдат ударени възможностите за нови клиенти, предвид свиващото се търсене. Същевременно, ако сме в бизнес като аптечният няма смисъл да се притесняваме, защото той в момента бумти, или при хранителните стоки, където има свръх запасяване. Тоест, не всички бизнеси са ударени в тази криза.
Общото е, че има едно голямо отлагане на плановете, а това води до отлагане на приходите за реализацията на тези планове. Зависи колко време ще продължи това, но вероятно загубите за бизнесите ще бъдат поети първоначално от работодателите, а ако продължи повече от 2-3 месеца, ще наблюдаваме свиване на персонала. Аз се надявам това да не се случи и когато се стопли времето, тази епидемия да изчезне. Затова не трябва да се правят прибързани решения с освобождаването на персонал.