Георг Георгиев
на снимката: зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев
Георг Георгиев е бакалавър по Политология,Софийски университет „Св. Климент Охридски” и магистър по Политическо консултиране,Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
В периода 2010 – 2012 г. е   главен секретар на Студентски клуб на политолога при СУ „Св. Климент Охридски” и председател на Студентски клуб на политолога при СУ „Св. Климент Охридски”.
През 2011 г. е сътрудник в Европейски информационен център, асистент на д-р Андрей Ковачев – член на Европейския парламент. Три години по-късно става асистент на Моника Панайотова в ЕП.
В периода 2013-2014 г. е  съпредседател на постоянната комисия по Политики за Европа, Организация на Европейските студенти демократи(EDS), Европейска народна партия. В периода 2014 – 2015 е зам.-председател на Организацията на европейските студенти демократи (EDS), Европейска народна партия.
От 2014 г. до сега е председател на младежката организация на ГЕРБ. Бил е народен представител в 43-ото Народно събрание, а през 2017 г. е назначен за зам.-министър на външните работи.

 

 

Г-н Георгиев, приключи нашето председателство на Съвета на ЕС. Какви послания изпратихме през тези 6 месеца и чуха ли се те от европейските ни партньори?

Най-важното нещо, което българското председателство на Съвета на ЕС постигна е, че ние доказахме на какво е способна държавата. А именно – да излъчи важни приоритети, такива, които да бъдат припознати от всички държави-членки и след това политическа, административна, държавническа способност ние да ги отстояваме и да убеждаваме в тяхната правота.

Считам, че всички теми, които България постави на дневния ред на ЕС засягаха в огромна степен и неговото бъдеще. Ако се концентрираме върху въпроси като евроинтеграцията на Западните Балкани, решаването на миграционния въпрос – това са все теми, които в глобалния контекст на предизвикателствата, с които се сблъскваме към днешния ден имат огромно отражение върху начина, по който политиката цялостно ще се упражнява от Съюза.

Щастлив съм да кажа, че България не само защити по най-добрия начин своите приоритети, но тези приоритети влязоха неизменно и станаха устойчива част от дебатите, които се водят между всички 28 държави-членки. И това вероятно е един от най-големите успехи, които ние успяхме да реализираме.

Всичко, което беше концентрирано върху скептичната страна на нашето европредседателство – дали ще се справим, дали ще бъдем успешни, дали ще реализираме по най-добрия начин точките, които предварително бяхме заложили, се видя, че е неоправдано. България не само се справи добре, България показа една своя страна, която съм сигурен, че в бъдеще ще бъде много силно оценявана от нашите приятели и партньори от ЕС.

Приоритетът Западни Балкани и диалогът, който България успя да установи, беше високо оценен от нашите европейски партньори. Ще остане ли темата актуална в дневния ред на ЕС, при положение че той в момента е в период на свиване?

Спомнете си, че само преди няколко години темата „Разширяване” беше дори превърната в табу. След присъединяването на Хърватия – процес, който е започнал много преди фактически държавата да стане част от ЕС, въпросът не беше изобщо дискутиран, той не беше отварян като възможен в близките 10-15, а сигурно и повече години.

Самият факт, че в момента цяла Европа говори за евроинтеграция на Западните Балкани, срещата на върха, която се проведе тук през май месец между лидерите на ЕС и лидерите на държавите от Западните Балкани, всички сигнали, които ние излъчихме, за щастие можем и да се похвалим с последната седмица, когато се проведе Съветът Общи въпроси в Люксембург и вчера Европейският съвет, когато и последните предизвикателства пред това държавите от Западните Балкани да останат без своята европейска перспектива бяха преодолени. Вече от догодина имаме хоризонта за това Република Албания и Република Македония реално да започнат предприсъединителните преговори и това означава, че ние изпълнихме тази задача по много добър начин.

Определено въпросът беше нетрадиционен. Той не беше популярен преди България да започне своето председателство в началото на тази година. Сега със сигурност смятам, че тази тема не само е устойчива, не само е припозната от следващите две председателства – а именно това на Австрия и на Румъния, но и съм убеден, че нейната важност все повече ще се разгръща в контекста на засилване на присъствието на ЕС, на увеличаване познанието, на идеята що е то ЕС и насаждане на нашите ценности в държавите от Западните Балкани.

Защото трябва да признаем, че това е може би най-важният компонент от всичко.  Ако хората не разбират какво означава тази организация, то те не биха били толкова убедени в желанието си техните държави да бъдат част от нея. Да се концентрираме върху някои изказвания на премиера на Република Македония г-н Заев, който заяви, че 85% от гражданите на Република Македония подкрепят присъединяването към ЕС. Смятам, че по-силен атестат от това няма.

Успя ли нашата администрация да изпрати добри сигнали към европейските ни партньори и като цяло добре ли се справихме на организационни ниво?

България и представителите на българските институции водиха тематичните съвети във всички сфери на сътрудничество по всички въпроси, които можете да си представите, че съществуват като такива на административно и политическо ниво – както в институциите на самите държави членки, така и на институциите на европейско ниво.

Нямаме абсолютно нито едно оплакване от начина, по който нашата администрация и нашите представители са се справили с тази задача, тъкмо напротив – структурирано, концентрирано, с конкретика, с познание по какъв начин трябва да бъдат затваряне делата, които са отворени в рамките на нашето председателство.Главите, които сме водили и приоритетните точки, които сме набелязвали определено показват една голяма компетентност в начина, по който ние подготвихме своето европредседателство и в последствие го развихме. Така че и българската администрация, и българските представители от най-високо ниво като започнем от представителите на правителството и стигнем до парламентарното измерение, съответните структурни звена, които са работили в процеса се доказа, че се справят по един прекрасен начин.

Огромна заслуга тук има кабинетът, министър-председателят, който по един безспорен начин като европейски лидер показа, че бъдещето на ЕС и начинът, по който ние трябва да градим оттук нататък отношенията си минават единствено и само през сътрудничеството и взаимодействието. Защото в противен случай – ако не успеем да постигнем консенсус по въпроси, които касаят всички ни, ако се разделяме на държави, които срещат предизвикателства в една сфера, но нямат в друга и на база на това по някакъв начин се разделяме в решенията, които взимаме, то тогава със сигурност не бихме могли да работим в съглашение – такова, каквото отива на организация като ЕС, изградена върху основите на кооперирането.

С решаването на кои общоевропейски въпроси ще се запомни нашето председателство?

Бих могъл да изтъкна две теми като най-ключово важните, такива, които са съществени както за нашата държава, така и за региона и за цялостното бъдеще на ЕС. По-рано ги споменах. Това е въпросът с евроинтеграцията на Западните Балкани и въпросът с миграцията.

Вчера знаете, че и той вече получи разрешение на всички онези притеснения и предизвикателства, които срещахме в темата. До 2020 г. трябва да има преобразуване на ФРОНТЕКС, той да стане реална гранична полиция, да се разреши увеличаването на неговия капацитет, да се инвестират повече средства в доверителния фонд за Африка, да се направи вторият транш към Турция за споразумението, което касае мигрантите и бежанците, да се прави наистина разлика между това кои са хората, бягащи от война и конфликт, и кои са тези, които пристигат в Европа като икономически мигранти.

Няма как Европа да бъде дом за всички. Няма как за всеки, който търси своето благоденствие в Европа по същество тя е най-богатият и най-развитият континент в света, да бъде способна да предостави капацитет за всеки, който би желал да бъде тук. Именно поради тази причина ако си спомняте българското правителство и министър-председателят Борисов бяха първите, които анонсираха идеята за това, че за да можем да организираме и структурираме този процес и на първо място да спрем притока на мигранти в Европа.

Няма как наистина да имаш успех в това да създадеш организация ако непрестанно се появяват нови обстоятелства, които да компрометират тази организация. Затова стигнахме до заключението, че затварянето на границата на ЕС, насочването на мигрантските потоци към КПП-тата – към местата, които са определи за това мигрантите да бъдат идентифицирани – кои са бежанци и кои са онези, които могат да получат хуманитарен статут и онези, които просто идват да търсят работа в Европа, е изключително важно.

Допълнително инвестицията в центрове, които да бъдат изнесени извън територията на ЕС, има такива, които функционират вече в Либия, но те трябва да бъдат допълнително изградени, да се създадат допълнителни условия в тях така че и самите хора, които попадат там да се чувстват комфортно и да не са мотивирани за това да търсят, включително и нелегални, начини да излязат от тях. Поради тази причина ще бъдат съсредоточени усилия именно върху това – такива мигрантски центрове да бъдат изградени в държави извън ЕС, които да бъдат и близо до държавите на произход. Защото си даваме сметка, че един ден, когато конфликтите там приключат, надяваме се това да стане много бързо и това стои в основата на разрешаването на бежанската и мигрантската криза – да нямаме причината, която да поражда тези миграционни процеси, то тези хора трябва да се върнат в родните си държави.

Много съм щастлив наистина, че Европейският съвет вчера с помощта и на България и медиаторството, което се постигна между всички останали държави-членки доведе до този голям успех.

С какво председателството допринесе за самочувствието и за благоденствието на българските граждани?

Знаете ли, това може би е най-интересният от всички въпроси, тъй като той не засяга толкова политическа страна на въпроса. Той засяга това как ние се чувстваме като българи и то не само в рамките на председателството, защото ние ще продължим с работата си, ще продължим да бъдем толкова последователни във водената външна политика така като сме били преди декември месец 2017 г. и така, както ще бъдем след юни месец 2018 г.

Това, че България се превърна в сърцето на Европа за шест месеца ито не само по силата на една процедура, която се повтаря на всеки 14 години в нашия случай, тъй като държавите са 28 и всяка от тях има шест месеца ротационно председателство, но защото ние излязохме със смислени послания. Послания, които целяха не просто да има нещо написано, което да предложим и с което формално да отхвърлим нашето председателство, но такива, които бяха концентрирани именно в интересите на държавите-членки, на Съюза като цяло и послания, които да достигнат до хората.

Един от приоритетите на нашето председателство беше именно темата със свързаността, темата за високите технологии, темата с овластяването на младите хора. Това са точки от нашата програма на председателството, които дават много далечна перспектива, които дават надхвърляща това, което имахме възможността да направим за шест месеца.

Самочувствието идва от способността държавата ти да управлява политика в полза на гражданите, такава политика, която да усещаш. Аз съм съгласен, че това замърсяване, което в един момент се получи и преди председателството, когато бяхме впуснати  едни такива много злободневни теми с това дали НДК ще е готов и дали плочките ще бъдат наредени добре допусна хората да се разколебаят в способността на България и на българското правителство да се справят с тази нелека задача.

Но се надявам, че с всичко онова, което показахме, с толкова много европейски и световни лидери, които дойдоха в София… Само след една седмица тук ще бъде китайският министър-председател Ли Къцян за срещата 16+1. Тук за пореден път ще се съберат държавните и правителствени ръководители шестнайсетте държави от сътрудничеството в платформата 16+1. Срещата, която беше на европейските лидери и лидерите от Западните Балкани, срещата между ЕС и Турция, всички държавни посещение, които българският министър-председател и българският външен министър направиха, целят капацитет, който министерството на външните работи и останалите институции, колегите министри, зам.-министри инвестираха в рамките на това председателство, ще покажат авторитета, който държавата ни има.

Защото това да бъдеш на държавно посещение някъде или някой да дойде при теб на държавно посещение, то не е предмет просто на едно добро стечение на обстоятелствата или на това, че сега това събитие трябва да се случи, то е проформа или то е просто протоколно. Не, напротив.

Това, че България се припознава като надежден, предвидим, последователен партньор в толкова много, включително и международни инициативи, затова давам примера с платформата 16+1, означава, че наистина държавата ни гради един много силен капацитет, разполага с един ресурс, който може да реализира този капацитет и смятам, че от това произтича и самочувствието.

Оттук трябва да усетим и по благосъстоянието, защото всички тези срещи са и инвестиция в търговско-икономическите взаимоотношения, в социалния капацитет, във връзките между хората и между държавите, между народите – нещо, което насърчава възможността икономиката да се развива, да подобряваме все повече и повече тези икономически показатели, които и ние самите имаме.

Виждате, че в момента държавата разполага с един завиден ресурс от възможности, които произтичат от това, че икономиката ни е една от най-бързоразвиващите се в Европа. По ръст на на заетите лица и намаляване на безработицата е също на челните места в Европа и това показва, че благосъстоянието наистина се подобрява.

С колкото по-голямо самочувствие и увереност в себе си самите ние подхождаме, толкова повече процесите ще стават интензивни и необратими. В противен случай ако повтаряме така добре познатите мантри, че България се намира в незавидна позиция по отношение на заплати, на социално обслужване, толкова повече проблемите и предизвикателствата ще се задълбочават. И това не го казвам като добро пожелание, а го казвам на базата на това, с което разполагаме като статистика.

Много се надявам това председателство да показа, че колкото по-съюзен действаме в името на общите на държавните интереси, абстрахираме се от субективни фактори като това кой в момента притежава мнозинството или кой е в опозиция, няма да замъгляват обективната ни представа и оценка на онова, което сме способни да реализираме като държава.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук