В ранното Средновековие християнската религия била вече основна в Европа. Дискусиите били главната форма за разпространяване на знания, изясняване и налагане на виждания. Основната тема на диспутите бил въпросът : „Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла“. Темата предизвиквала разгорещени спорове между теолозите, макар че никой не бил виждал дявол и нямал представа какво представлява той. Точно това ми дойде наум, когато прочетох как вярващите в  „бога на мирния атом“ се събрали на диспут. Обсъждали доклада на БАН за АЕЦ „Белене“. Макар че никой от присъстващите не го бил виждал. И пак никой нямал представа за какво точно става дума.  Има обаче заключение и то е : колкото и дявола да пречат, проектът може да бъде „жизнеспособен“. Каквото и да значи това.

Аз обаче бих искал да чуя конкретни отговори на конкретни въпроси :  дали може АЕЦ „Белене“ да бъде построена с минимални разходи, дали може да произвежда електроенергия на конкурентна цена, дали има пазари, на които да я продава, да изплаща началните и оперативните разходи, да заделя достатъчно средства за извеждане от експлоатация и за съхранение и погребване на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО) и не на последно място да носи печалби на собствениците.

Как проектът може да бъде жизнеспособен

От анализираните около 90 сценария ( в доклада, възложен на БАН) имало и такива, при които можело да се постигне тази жизнеспособност. Условията включвали като минимум:

  • Ако цените на базовата електроенергия у нас и в региона през следващите десет години нараснат поне два пъти;
  • Ако началните разходи за строителството са под 10,5 млрд eвро;
  • Ако лихвата за взетите кредити е под 4,5 ;
  • Ако държавата (т.е. ние данъкоплатците) участвува с поне 30%;
  • Ако въглищните централи у нас и в региона се затворят;
  • Ако възникне голям дефицит на базова електроенергия у нас и в региона.

Части от този доклад вече станаха достъпни и от техния анализ проличава, че има и други „ако“, както и доста нереалистични цифри, условия и предпоставки. Твърде много предпоставки, започващи с „ако“.

Всеки запознат с теорията на вероятностите е наясно, че вероятността няколко събития с невисока вероятност да се случат едновременно, практически е нула.

Хора, които издигат идеи за огромно увеличение на цените на тока у нас (и работят за тяхното осъществяване) са или за психиатрията, или за ДАНС. Същото важи за идеите за затваряне на основните въглищни централи, използуващи местни въглища.

Налага се да припомня, че много пъти аз и други хора сме предупреждавали, че за да се оправдае изграждането на АЕЦ „Белене“ ще трябва да се затворят работещи централи и да се вдигне значително цената на тока.

Отказът докладът да се направи достъпен за анализ

Както стана ясно от отговори на писмени и устни въпроси, засега управляващите твърдо отказват да направят тази част от доклада публично достъпна. Наистина невероятно! Отказват да направят публичен скъпоструващ доклад (платен от нашите пари – на потребителите) за едно фантастично скъпо оборудване, платено пак от джоба ни – на данъкоплатците. Доклад, който не съдържа никакви търговски или други тайни, но който може да бъде основа за разходване на нови многомилиардни харчове. Пак наши пари.

Каква може да е при това положение причината за секретността? Най-вероятно изглежда, причината да е в това, че управляващите смятат всички за дебили. За разлика от един червен професор, който мисли, че само 80 % са дебили.

В същото време продължава говоренето, че такива решения ( като за строителството на АЕЦ „Белене“) трябва да се взимат само с пълен консенсус.  Защото те касаели не само нас, а и бъдещите поколения и били свързани със сериозна отговорност. Точно затова трябвало да бъдат чути наистина всички мнения, всички „за“ и „против“. Но … само в парламента. Където докладът щял да се обсъжда от правилните (удобни) хора в различните комисии.

Е, на това едно време са му казвали простичко : гьонсуратлък.

Какво се разбира от резюмето на доклада

Явно, за да може да се твърди, че има публичност, на страниците на МЕ и БЕХ е поместено резюме на доклада – 9 страници. Има дори две графики. И защото това е единственият достъпен официален документ, него коментираме.

Вариантите разглеждат „реален растеж на нашата икономика между 2,5 и 6 % годишно“. Академиците са сигурни, че до 2040 година няма да има никакви кризи. Само светло бъдеще. Както при социализма. Не е ясно откъде идва тази сигурност. може пък да са ползували услугите на Хари Потър. На тази база уверено се прогнозира растеж на електропотреблението у нас – до 27%, въпреки че данните за последните 10 години показват, че повишението на БВП не води до значимо повишаване на потреблението.

От друга страна академиците със замах затварят основните ни въглищни централи. Е, дори за дебилите трябва да е ясно – ще трябва да се направят нови централи. Според доклада трябват поне нови 420 МВ базова мощност през 2030 год. и още и още нови през 2035 год. Както казва Мечо Пух – колкото повече, толкова повече.

Деветте странички успяват да отделят огромно внимание на анализа на енергийните прогнози за региона – със или без Турция, дори с Унгария. Очевидно много важна тема за авторите, тъй като само в резюмето думата „регион“ (регионален) е употребена цели 26 пъти.  Пак с непоколебима увереност се прогнозира, че още към 2030 година в региона ще има недостиг на поне 1500 МВ базова мощност.

Към 2040 год. цената на електроенергията, според  доклада, скача на докъм 85 Евро за МВч. Само дето регионът изобщо не се впечатлява от тези апокалиптични прогнози и не показва никакви признаци на безпокойство!  И вместо да се тълпят пред БЕХ с куфарчета с милиони и да искат да се включат в АЕЦ „Белене“ съседните страни, точно както през 2006 – 2012 год., продължават да не се интересуват от този проект.  Явно, не сме случили на регион!

При всички тези докладвани дадености следва и изводът: трябва да се строи нова голяма базова мощност и това трябва да е АЕЦ „Белене. Само дето това не са дадености, а академични предположения и фантасмагории и на тази основа да се залагат 20 млрд. лв. е чист идиотизъм. Идиотизъм, който трябва да бъде спрян.

В света има много примери, където такива проекти са спрени. Последният е АЕЦ Summer (2 блока с АП-1000) в САЩ. След изразходвани над $8,3 млрд. строителството е прекратено. За да не бъдат загубени още около $17 млрд. Някои от аргументите (съвсем на място и за Белене) са: „АЕЦ са много скъпи и генерират базова енергия в свят, в който производството на енергия става децентрализирано и все по-евтино“ … „в бъдеще нуждата от базови мощности ще става все по-малка“ … „строителят на АЕЦ поема огромен риск, тъй като залага огромна сума за десетилетие“.

Към аргументите за изграждане на АЕЦ „Белене“ академиците у нас добавят, че е налице оборудване за централата. Но питаме, каква част от това оборудване всъщност е налице?  В енергоблок с ВВЕР-1000 (5 и 6 блок на Козлодуй) има над 47000 т метално оборудване – корпуси, тръбопроводи, резервоари, помпи, задвижки, топлообменници, компоненти на турбината, генератори и т.н. АЕЦ „Белене“ е с допълнителни системи за безопасност и оборудването за един блок вероятно е над 48 000 тона. Досега са доставени 4048 т – оборудване с дълъг цикъл на производство, вероятно ще бъдат доставени и още толкова  – към края на годината. И като теглим чертата – имаме общо малко над 8% от нужното. ( Знаете я, нали, онази приказка, дето един човек, който искал, много искал да има луксозен скъп балтон, но всичкото, което си имал по проекта било….едно златно копче за балтона. При това купено с пари назаем).

Резюмето на доклада не ни казва още дали в икономическите модели академиците са отчели огромните разходи за погребване на ОЯГ или на високоактивните РАО от преработката му. За което, както е добре известно в експертните среди, са нужни суми от порядъка на милиарди, които биха довели до ново нарастване на експлоатационните разходи на централата. Допускам, че имаме пак леко снишаване – по байтошовски в споделяне на безотговорността на управляващите по този въпрос.

В краткия документ, огласен от БАН четем: „На 16.10.2017 г. излезе Решението на ЕК по отношение на строителството на унгарската АЕЦ „Пакш 2” (вероятно става дума за Решението на ЕК от 6.3.2017 год. относно държавната помощ за проекта, защото искането за издаване на разрешение за строителство на Пакш ще се изпрати в средата на 2018 год.). Тъй като параметрите на АЕЦ „Пакш“ били близки, точно финансовият модел за АЕЦ „Белене“ бил проигран  – с използване на информацията за финансиране на Пакш и така се оказало, че Белене наистина може да е финансово жизнеспособен.

Позволявам си известни съмнения в коректността и на този подход. Не заради друго, а защото АЕЦ „Пакш“ ще бъде изцяло държавна, а Белене ще се приватизира. И друго – в доклада си ЕК изрично посочва, че ако „Пакш“ се строи от частен инвеститор, то той би претърпял загуби от поне 600 млн. евро.

От БАН докладват още в резюме, че „в оборудването и площадката са вложени над 3 млрд. лв.“ Подтекстът? Че някой ще плати толкова за това оборудване или това ще е апортната вноска на БЕХ в проекта?  Едно е сигурното в този свят – че  едно нещо струва точно толкова, колкото някой е готов да плати за него. Едва ли има инвеститор, който на нас ще ни даде близо 2 млрд. лв за площадката, след като нейни основни активи (реакторното оборудване за един блок и частично изграденият корпус) ги няма.

Другото, което академиците твърдят е, че за АЕЦ „Белене“ имало изготвен проект и разрешение за строителство. Което е или пълно невежество, или свръх груба инсинуация. Защото разрешение за строителство няма, а за представения проект заповед за одобрение не е издавана (http://www.bnra.bg/bg/facilities/belene).

Опцията за продажба на оборудването докладът отхвърля, като сред аргументите има особено дълбокомъдрено твърдение: „ Реакторите са произведени по точна спецификация , която най-добре отговаря на вече изградената инженерна инфраструктура на площадка АЕЦ Белене”. Пак липса на компетентност. Защо? Много просто : тъй като с инфраструктурата е съобразен детайлният технически проект на централата, а реакторното оборудване може да се използува във всеки друг проект от този тип.

Успях да прегледам вариант на ядрената част от доклада, след което бих добавил само, че и в нея има не едно и две, а множество некомпетентни твърдения и цифри.

Според академиците за АЕЦ „Белене“ имало валиден доклад за ОВОС, т.е. валидна оценка на въздействието върху околната среда. Твърдение, което може да се основава само на информация, тип ЕЖК, в превод – Една Жена Казала). Та, според ЕЖК, докладът бил в сила, тъй като строителството било започнато в законния 5 годишен срок. А било започнало, защото през 2016 год. един местен началник от МОСВ направил проверка и установил това.

При елементарен правен анализ би трябвало да възникне въпросът – може ли този аргумент да има някаква правна стойност, след като няма одобрен проект и няма издадено разрешение за строителство? А аз бих допълнил, че има и други аргументи, които правят този доклад невалиден. Вярвам, те ще бъдат уважени от съда, стигне ли се дотам.

Проектът бил, допълват нашите учени : „в позиция на изпреварващ с 5 до 8 години в сравнение с други подобни в региона“. Кои са тези митични проекти не е казано. Внушението е, че иде реч за голямо предимство и за да не се загуби, едва ли не още утре проектът трябва да се поднови. Това обаче няма как да стане. За рестарт на АЕЦ „Белене“ трябва ново решение – и на Парламента и на Правителството. БАН, очевидно, не е анализирал какво изисква тази процедура? Твърдя, че за да се вземе такова решение от Правителството всички необходими според закона оценки трябва да се направят наново с отчитане на новите европейски директиви в областта, както и промените в нашето законодателство.

Докладът за ОВОС трябва да се изготви наново и да премине през всички вътрешни и международни процедури за обсъждане и одобрение. Проектът също трябва да се преработи и да се отчетат нормативните промени. От опит знам : за това ще са необходими примерно 4-5 години. След това трябва да се проведе от нулата цялата процедура по информиране на ЕК и получаване на становище от нея. Участието в проекта на инвеститор извън ЕС ще наложи допълнителни обсъждания.

Какво да се прави?

Не виждам какво друго да предложа, освен БЕХ да направи достъпна за преглед и анализ готовата част от доклада на БАН за АЕЦ „Белене“. Или поне резюметата на отделните части. След публикуването да се даде поне един месец срок за представяне на становища и да се организира процедура по обсъждане на забележките. Управляващите внимателно да проучат тези анализи (в което има защо да се съмнявам), а медиите да огласят коректно и балансирано цялата информация. Всичко това е дължимо – на онези, които и досега плащаха всичко за „Белене“ и, които реално ще продължат да плащат – българите данъкоплатци.

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!