През 1998 ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски спечели парламентарните избори в Македония, но нямаше достатъчно депутати за мнозинство. Шансът да се добие парламентарна подкрепа беше следизборна коалиция с Демократическата партия на албанците на Арбен Джафери, но политиците от двете партии не си говореха.

Тогава с българско посредничество – хора от тогавашното правителство на Иван Костов и някои софийски тинктанкове – беше направена връзката между Любчо Георгиевски и Джафери и така се сглоби правителство.

На следващата година албанците дадоха гласове и Борис Трайковски стана президент, а Македония тръгна да наваксва изоставане и да се откъсва от прегръдката на сърбокомунистите.

През 99-а беше подписан първият договор между България и Македония, както се казва – прадядото на сегашния договор.

После Борче Трайковски загина в самолетна катастрофа, вицепремиерката Доста Димовска я изяде ракът, Любчо – не чисто физически, но политически – сърбоманите, Джафери също се оттегли, и дойде Груевски.

Той люля Македония в антична люлка цяло десетилетие, през което беше зрелищно проигран шансът за влизане в НАТО и държавицата изпадна в безвремие и тотална липса на перспектива.

Македонците предприеха българска тактика. Спасяване поединично. Десетки хиляди взеха български паспорти (и не само) и тръгнаха по Европа.

Продължи до края на 2016, когато събитията на континента и руската експанзия активизираха американците.

Въпреки че не спечели изборите, Зоран Заев беше облечен в американско доверие, понеже пое ясни ангажименти. Македония – в НАТО.

Другото не е толкова интересно.

Последваха пробиви с България, погодиха се с гърците за името и всичко е готово в средата на юли Македония да бъде поканена в НАТО.

При това положение президентът Георге Иванов, макар и второмандатник, но иначе пълна проекция на Груевски и като така – противник на Заевата политика, дойде в България и изтърпя унижението да му бъдат отменени срещите с премиера Борисов и външната министърка Захариева.

Не е ясно защо беше направено.

Все е по-добре да се говори, отколкото да не се.

Няма логика, но вероятно Бойко Борисов знае повече, отколкото ние знаем.

Усещането обаче е лошо. Друг води играта.

Ние гледаме отблизо.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!