На 6 февруари в Брюксел беше подписан от всичките 29 държави членки Протокол за присъединяване на Македония в НАТО.  „Това е само първата стъпка. Пътят нататък няма да бъде лесен, той ще бъде истинско предизвикателство“, каза Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг при откриване на официалната церемония в Брюксел.

С ПОДПИСВАНЕТО

на Протокола за членството на Република Северна Македония в НАТО вече се очертават и новите геостратегически интереси на Западните Балкани. Държавите от бивша Югославия определиха своето бъдеще и тръгнаха по пътя на еврочленството си с изключение на Сърбия, която все още се лута между Изтока и Запада и Босна и Херцеговина, на която пречи Република Сръбска с нейното проруско ръководство. След гласуването в парламента на Косово за създаване на своя армия, НАТО ще стъпи по-здрави на Западните Балкани. Не трябва да изпуснем от пред факта, че от 2017 година и Черна гора е в НАТО а от 2009г. и Албания.

Тогава как е възможно Сърбия и Босна и Херцеговина да останат изолирани острови на бурните откъм събития и интереси Западни Балкани!? Ако анализираме какво пишат медиите в тези две държави особено след подписването на Преспанското споразумение и Протокола за членство на Македония в НАТО, ще видим че в Сърбия управляващите мълчат, опозицията смята, че Сърбия не може да остане изолирана от демократичния свят, докато в Босна и Херцеговина срещу НАТО и ЕС е единствено и само сръбският председател на ротационното председателство, Милорад Додик. В момента обаче в Баня Лука набират скорост протестите срещу него, така че промените няма как да подминат и този регион на Западните Балкани.

ФАКТ Е ЧЕ СЪРБИЯ

не е щастлива от влизането на Македония в НАТО. От една страна отслабва влиянието й там, от друга започва да се чувства изолирана и заплашена в обкръжението на държави членки на НАТО. Като се имат предвид и протестите срещу режима на Александър Вучич и международният натиск върху него да подпише договора с Косово, ситуацията в Сърбия никак не е лесна.

На 7 февруари на заседание в Съвета за сигурност на ООН посланичката на Великобритания в ООН, Карен Пиърс, заяви, че „Косово има право на  своя армия защото вече не е сред горещите кризи за разлика от някои други които нарушават международното право“.

На 9 февруари, Посолството на Руската Федерация в Лондон обвини Великобритания и останалите западни държави, че „игнорират заплахата за сръбското население в Северно Косово от създаването на косовска армия, което само може да увеличи напрежението на Балканите“. С други думи казано, Москва търси повод за намеса в региона в момент когато губи от сферата на влияние поредната държава от бивша Югославия,  Македония. Засега й остават Сърбия и Република Сръбска. Докато въпросът с Косово е на дневен ред и руското влияние в тази част на Балканите ще го име. За после остава да видим!

ИНТЕРЕСНО Е ДА ПРОСЛЕДИМ

как на случващото се в Македония гледа официален Белград. Стара практика е в Сърбия, когато властите искат нещо да кажат, но не е удобен моментът, да пускат в обръщение близките до тях медии, журналисти, дипломати, коментатори и прочее. Подобно нещо се случва и в момента с подбрани медии и сайтове сред които е „Сърбия данас“ от 7 февруари 2019г. В обширен коментар под наслов „Северна Македония в Северноатлантическия съюз“ военни анализатори, историци и политически наблюдатели коментират случващото се в Македония припомняйки че тя още от началото на 90-те години прави опити „да се хареса на НАТО“ както и да участва с военни мисии в Афганистан и Ирак.

Според историка Александър Животич, „членството на Македония в НАТО може да успокои напрежението между македонци и албанци, но за кратко и това не може да й гарантира вътрешна стабилност“. Според Животич „След като Черна гора е вече член на НАТО за очакване е и Македония да стане нейна членка“. Военнополитическия анализатор Александър Радич се спира върху Босна и Херцеговина, подчертавайки, че Акционният план за влизане на страната в НАТО е блокиран и на този етап Сърбия си остава „единствената военно неутрална държава на Балканите“. Той припомня, че на времето „една група от Москва предвождана от Сергей Железняков се е опитвала да създаде проект Б-44 за неутралитет на Балканите, който обаче се провалил и вече бил „напълно компрометиран“.

В същия сайт се съобщава за възможността Сърбия да върне радара за полети на планината Копаоник откъдето бил премахнат след бомбардировките на НАТО през 1999г. Радарът се намира на границата с Косово в зоната за сигурност контролирана от силите на КФОР и „срещу повторното му поставяне  са властите в Прищина и НАТО които смятат, че радарът може да бъде използван с военни цели или че руснаците могат да злоупотребят с него, което се превръща в политически въпрос“ смята Милорад Лазански, журналист и депутат от управляващата партия близък до Александър Вучич. Въпросът с радарът неслучайно става актуален точни в този момент.

НА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ

обаче нещата в повечето случаи са непредсказуеми. Предстои да видим какви ще са резултатите от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. За България е важно Македония да влезе в НАТО и започне преговори с ЕС и разбира се по пътя й на еврочленството да излезе от сянката на Сърбия и нейното вмешателство което не е спирало от времето на бивша Югославия. Антибългаризмът който през всичките тези десетилетия се насаждаше в Македония беше създаден и инструктиран от Белград.

Също така много е важно да видим до какво могат да доведат протестите в Белград и Баня Лука срещу режимите на Александър Вучич и Милорад Додик зад които стои Москва и дали ще има промяна на геостратегически план в тази част на Западните Балкани. Също така не се знае как ще се развие политическата криза в Черна гора след скандалите свързани с финансирането на Мило Джуканович и неговата партия от банка с неясни капитали.

Също така много внимателно трябва да се наблюдават процесите сред албанците в Албания, Косово и Македония, които подчертавайки своята евроатлантическа ориентация, прокарват своите интереси за обединение разчитайки на подкрепата на САЩ и НАТО. В Македония в началото на тази година председателят на македонския парламент Талат Джафери подписа закона за употреба на езиците, с което албанският става втори официален език в Македония. Между Прищина и Тирана постоянно се повеждат срещи на високо равнище с призиви за премахване на границите.

С други думи казано, на Западните Балкани е пълно с предизвикателства. Пътя по който пое Македония няма да е лесен, но за нас като българи е важно да успее по него.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!