В комунистическа България през септември празници имаше много. На 7-и беше рожденият ден на Тодор Живков, 9-и беше национален празник, на 15-и празнуваше Народната милиция, а на 23-и беше годишнина от Септемврийското въстание и Ден на Българската народна армия. В този наситен празничен календар място за Деня на независимостта нямаше.

Към края комунистите ги изби на национализъм и, кой знае, ако се бяха задържали, можеше и те да върнат 22-и септември в пантеона на празниците. Но беше върнат официално с указ на президента Петър Стоянов, през 98-а.

Обявяването на независимостта през 1908 година се приема като завършване на процеса на национално освобождение, почнал с „История славянобългарска“ и осъзнаването на българите като нация – общо към 150 годни.

Това е така.

Но не само. С обявяването на независимостта България фактически разчиства международноправните пречки за война с Османската империя. Ако не беше обявила независимост, България щеше да бъде във война с официалния си владетел, което по международното право би се тълкувало като вътрешна междуособица.

4 години след манифеста съюзените балкански държави нападат Турция и българската армия, подпомогната и от сръбски части, изтиква османците на физическата граница на Европа, войската пее „Марш, марш, Цариград е наш“, а Фердинанд се вижда с короната на Константин Велики.

Не би. При деленето на плячката филията на България пада с намазаното отдолу и става мазало.

Фактически след Балканската и Междусъюзническата война трудно може да се каже, че България е точно независима държава, доколкото политиката ѝ в голяма степен се определя от външни фактори. След поражението в Първата световна война пък – съвсем. Страната е частично окупирана, армията – орязана и разоръжена, съюзническите комисии изземват произведеното за репарации.

Следва диктатура на земеделците, военен преврат, заповядано от Москва въстание и след това период на относителна независимост. Но светът се готви за нова война, готви се и България и волю-неволю се закача за Германия, която обещава поправяне на злините от първата война.

В България почват да се разпореждат германците, но все пак някаква независимост е съхранена. Което не може да се каже за времето след войната, когато резидентите на КГБ управляваха директно в София.

От тогава е и прочутата реплика на Тодор Живков по време на обсъждането как Бълария да стане 16-а република на СССР – народът го разбира суверенитета като да има ядене и пиене.

В днешно време концепцията за независимостта и суверенитета се измени. Все повече национален суверенитет се трансферира, както се биха изразили учените хора, към Брюксел, към Европейския съюз. Но не всички са много съгласни. Най-вече Великобритания, която по тези причини и напуска, но също и по-малки страни като Унгария или Полша например.

Мъчнотията е да се намери баланс. Хем да сме в Европа. Хем да не се претопим.

Има добри примери как да стане. Ние още се учим. 110 години вече.

Честит празник.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!