На снимката: проф. Светла Тошкова

 Проф. Светла Тошкова е ръководител на секция „Социално-икономически теории“ и ръководител на Катедра „Политическа икономия“ в УНСС.

 

Професор Тошкова, днес всички експерти са категорични, че ще има тежка финансова криза сега. Вашата прогноза каква е – с колко години назад ще се върне българската икономика?

Това, което виждаме и то с нарастваща тревога е, че коронавирусната пандемия опустошава икономиките и на най-развитите страни. Зад огромните човешки страдания и жертви, виждаме, как блокират една след друга такива богати икономики като италианската, френската, испанската. Силна Германия влиза в рецесия. Еврозоната е в доста опасна ситуация главно с италианската, испанска и германска икономика, които още от миналата година са на границата на техническата рецесия. Третата по сила икономика, в Еврозоната, италианската е практически спряла да работи и става въпрос за една изключително задлъжняла икономика и с много слаба вече банкова система. Италия вече е на границата да поиска финансово спасяване от ЕС.

САЩ е пред опасността от заличаване на целия икономически успех, натрупан там през последните близо четири години. Ето там, безработните в следствие на Ковид-19, достигнаха до 3.4 милиона души само в рамките на една седмица. Без да използвам никакви апокалиптични прогнози, обективно мога да кажа, че пазарите са изправени пред една катастрофална рецесия, която няма как да не бъде съпроводена с маса от корпоративни фалити. Темпът на растеж на китайската икономика също ще бъде значително редуциран. И което е най-лошото е, че пандемията се движи с по-голяма скорост и мащаби, отколкото могат да са скоростта и мащабите на публичните политики, целящи да я възпрат. Това, което вече е ясно, е че влиянието на Ковид-19 е комплексно: върху световната икономика, фондовите борси, икономическия растеж, стопанската активност, върху отделния човек. За две седмици се сринаха катастрофално стойностите на първите 500 компании листвани на Лондонската и на Нюйоркската  фондова борса и в това сриване са пенсионните портфолиа на милиони пенсионери по света. И това е само началото.

Шокът за световната икономика е по-голям отколкото бе при предишната световна финансова криза в 2008 г., а според редица големи икономисти като Пол Кругман и Нуриел Рубини, даже по-голям от Великата депресия. Световната икономика за малко повече от месец се е сринала с такава скорост и мащаби, че това вече надвишава сривът по време на Великата Депресия от 1929 г., но депресията, респективно сривът тогава трае цели четири години до 1933 г. БВП на САЩ тогава спада годишно с около 10%. Днес, такива солидни финансови центрове като Goldman Sachs, JP Morgan и Morgan Stanley  вече официално прогнозираха, че БВП на САЩ за първото тримесечие на 2020 г. ще се редуцира с около 6% на годишна основа и с 24-30% през второто тримесечие на 2020 г. Финансовият министър на САЩ Стивън Мнучин предупреди, че коефициентът на безработица може да скочи над 20%. В Китай се очаква бизнес активността да намалее с над 25% за 2020 г.

България за последните три години отбелязваше годишно около 3-3.5% темп на икономическия си растеж и постепенно подобряване на всички основни макроикономически индикатори. Сега виждаме, че коронавирусната пандемия и респективно катализираната от нея икономическа криза ще въвлекат не само отделни фирми и бизнеси, а цели големи сектори на българската икономика. Още отсега, мога да кажа, че минимум до септември месец, няма как икономиката ни да достигне планираните си темпове. Може да се окаже, че цялата ни икономика да бъде въвлечена в опасната спирала на борбата с пандемията и това да окаже шоково негативно влияние върху финансовата ни система, кредитни пазари, облигации, суровини, всичко.

Тази пандемия  ще катализира и всички досега скрити болести на икономиката ни, силно забавените структурни реформи, изоставянето на индустрията ни и селското стопанство за сметка на сектора на услугите, пренебрегването на необходимостта от една динамична модернизация на икономиката, липсата на сериозни социални реформи. Сега сме изправени пред рискът и несигурността да се върнем с години назад в развитието си.

Как оценявате предприетите от правителството мерки за справяне с настоящата ситуация? Достатъчни ли ще бъдат?

Според мен, най-важните и незабавни въпроси, пред които сме изправени, се отнасят до това, дали пакетите от мерки – едновременно за борба с коронавирусната епидемия и с идващата криза, дават достатъчно гаранция срещу огромния системен риск, който с всеки изминат ден се разгръща. Критериите за оценка на мерките са два и са ясни: това е дали повишените публични разходи са достатъчно фокусирани върху преодоляването на кризата свързана със здравето на всеки български гражданин, и – дали пакетът от икономически спасителни мерки е адекватен, за да може поне да поддържа досегашното благосъстояние на населението и на икономиката ни?

На този етап, в спешните мерки за спасяване на икономиката, правителството мобилизира 4 милиарда и 500 млн. лв,

Стремейки се да бъда максимално обективна, мога да кажа, че мерките имат  амбиция да подпомогнат редица от секторите и социалните групи, които ще бъдат най-ударени от идващата рецесия и криза, но заедно с това като че ли не отчитат пълният мащаб на това, което се задава. Ако икономиката ни продължи да бъде блокирана за повече от три-четири месеца, това означава едно приблизително намаляване в сравнение с 2019 г. на произведения БВП с не по-малко от 15-21 млрд. лв. Следователно, ако желаем да запазим националната си икономика в досегашното й състояние, на нас ще ни трябва един фискален пакет от мерки поне доближаващ тези 21 млрд. лв. Въпрос на правителството е как да осигури този спасителен пакет, дали от бюджета, от фондовете на ЕС или от ЕЦБ, или  част чрез заем. Ами, ако блокажът продължи и повече?

Предвиденото съотношение за подпомагане на запазването на възнагражденията на работниците в предприятията, които са преустановили работа е твърде ниско, в сравнение с това, което се планира в другите страни.  В Чехия, правителството на Андрей Бабиш взе решение да покрие 80% от заплатите на работещи във фирми, засегнати от мерките срещу коронавируса. В Дания – 75%, във Великобритания – 80%. В САЩ взеха решение за цялостно кешово подпомагане на всички. И нещо повече, в подобната мярка взета в други страни се има предвид покриване на заплатите на работещи не само в предприятия, които затварят, а и в тези, чиято дейност ще бъде застрашена от кризата, които имат спад на продажбите и т.н..

У нас се очертава една минимум 3 три-месечна рецесия-депресия, която ще продължи при всяко положение до края на годината в зависимост от тежестта и мащабността на икономическият и финансов шок за световната икономика. В този смисъл, съм убедена, че правителството следва да направи значително повече, за да защити заетостта у нас.

От всичко казано, Вие разбрахте ли какви ще бъдат механизмите за отпускане на помощта, свързана с 60-процентното покриване на заплатите? Тоест, как една малка фирма ще може да се възползва от отпуснатите средства – къде трябва да отиде, какви документи ще бъдат необходими? Кой е адресът, на който се кандидатства и кой е Фондът, който ще помогне?

Въпросът Ви е много важен, но за съжаление, механизмът за реализация на тази мярка все още не е приет и няма Постановление на МС по този въпрос. Очаква се постановлението да излезе през следващата седмица. От това, с което съм запозната е, че правителството ще покрие до 60% заплатите на работещите в индустрията, строителството, преработващата промишленост, търговията на дребно (с изключение на хранителни вериги, аптеки, магазини за кафе и цигари) и др. сектори, където предприятията, фирмите са спрели работа именно заради коронавирусната епидемия и свързаното с това блокиране на всички снабдителни пазарни пътища. Основната и респ. задължителна цел на това покриване на заплатите – е запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието. Периодът на действие на тази мярка засега ще се разпространи върху случаите, когато работата е преустановена за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца. Що се отнася до компенсацията тя ще е в размер на 60% от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за всяко лице, на което ще бъде запазена заетостта за период не по-малък от периода, за който се изплащат компенсации.

Понеже ми задавате въпрос за това каква ще е процедурата и как ще се кандидатства за нея, пак подчертавам, че на този етап, мога само да кажа, че основните органи по реализацията на тази мярка с голяма сигурност – ще бъдат Агенцията по заетостта и Националният Осигурителен Институт. Ръководството на Агенцията, нейният изпълнителен директор на Агенцията по заетостта ще трябва да издаде заповед за откриване на процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации според смисъла на тази мярка и съвместно с НОИ да реализира целия процес. Тази мярка е твърде бюрократична, ще се изискват маса документи, проверки и декларации, а и първите суми-компенсации ще могат да стигнат до бизнеса някъде към края на април месец т.г.

Очевидно е, че при настоящите мерки най-потърпевши ще са малкият и средният бизнес. Ще фалират много ресторанти, магазини, фризьорските салони, например. Каква част от нашата икономика представляват те и как ще натовари това осигурителната система?

Този въпрос е един от най-дискутираните в публичното пространство. За съжаление правителствените икономисти като, че ли не са обърнали достатъчно внимание върху него. Секторът на услугите формира близо 67.6% от БВП на България. И истинската заплаха за икономиката ни, за приходите в нея, за трудовата заетост – не са само скъсванията и спирането на снабдителните външни и вътрешни търговски линии и вериги. Много по-опасно е, че за първи път българската икономика е изправена пред експлозията, разрухата на сектора на услугите. Нещо, на което не сме били свидетели. И тук става дума за над 850,000 самонаети предприемачи, индивидуални бизнесмени, консултанти, занаятчии, иноватори, малки и средни фирми и др. Всички те доставят същностни блага и услуги, както на други сектори, така и на цялото население. Както знаем, вече е налице и политически спор на тази тема в медиите, обективно свързан с политическата обида към хората в този сектор от страна на финансовия министър Владислав Горанов. За този сектор засега в пакета от икономически мерки на правителството не се казва нищо. Няма създадена финансова възможност или улеснения, чрез които на заетите в този сектор да се помогне да продължат да извършват своята дейност, да си изплащат кредитите и всички други свои бизнес задължения. Липсата на мерки, подпомагащи оживяването на този сектор може да доведе до сериозни катаклизми и рискове в цялата ни финансова система. Тук включвам и всички малки и средни обслужващи общински фирми, за които не е предвидена никаква финансова помощ. И затова моят призив към правителството е задължително да бъде предвиден и пакет от спасителни мерки за този сектор от нашата икономика. Не бива да поставяме грешна диагноза на това, кой има или ще има нужда от специални икономически и финансови мерки, защото в случая кризата, пред която сме поставени не е една ординерна криза. Това е една комбинирана и разгръщаща се криза на предлагането и на търсенето.

В кризата от 2008г. България сякаш не пострада съществено, защото не беше свързана толкова силно с европейската икономика. Днес износът ни за ЕС достига 70% от БВП. Ще бъдем ли този път по-силно ударени от една световна икономическа криза?

Ковид-19 вече се разпространи в повече от 170 страни по света. Вирусът не познава граници, той се превърна във враг на глобализацията, разруши търговски и икономически контакти и договори, спря мобилността на работещите, увеличи производствените разходи и радикално отслаби търсенето. Размерът на шока няма как да бъде по-малък от този през 2008-2012 година, но за България може да се окаже и доста по-голям. Истината е, че икономиката ни в сегашното й състояние, при наличието на сравнително ниски лихвени проценти и много нисък размер на данъка върху печалбата – няма почти никакво свободно пространство за една експанзионистична и агресивна монетарна и фискална политика. Тази липса на монетарни и фискални амуниции за борбата с кризата прави нашият отговор още по-сложен. А и виждаме, че Европа, ЕС се затваря, националните икономики възприемат силно протекционистки защитни политики и бариери с цел гарантиране на своята лична битка срещу коронавирусната епидемия. А и самият ЕС се оказа в тази ситуация твърде бавен на сериозни, ефективни интегративни решения. Въпреки, че няма никакво съмнение, че страните се нуждаят повече от всякога от един мащабен наднационален координиран отговор на кризата. Ако блокажът на икономиката ни продължи повече от три месеца България трудно ще се размине без необходимостта от повишаване на своя бюджетен дефицит над размерите установени от Фискалния Пакт на Европа, без вземане на външен дълг, както и от едно повишаване или по-скоро реформиране на цялата ни данъчна система.

В периода 2008-2012 г. останахме сравнително слабо засегнати. Не съм сигурна, че този случай ще се повтори и сега. И затова, изправени пред бичът на пандемията, предизвикателството пред управляващи, пред цялата нация – е как да действаме с достатъчно сила и скорост, за да се предотврати превръщането на рецесията в една продължителна депресия. Същностна роля на държавата е да използва своите баланси, за да защити гражданите и икономиката от шоковете, за които хората не са виновни и отговорни. Една мобилизирана държава винаги прави това, когато е изправена пред извънредна ситуация.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!