„Който не е решил да бяга от нашите затвори, той не е избягал. От години проблемите с охраната на лишените от свобода са напълно неглижирани и основният е липсата на надзиратели. Ако в европейските държави има един охранител, отговарящ за 25-30 души, то в България един охранител отговаря за 150“, коментира за медиите криминалният психолог Росен Йорданов. Той е бивш зам.директор на Института по психология на МВР, участвал преди 7 години в залавяне на Владимир Пелов – един от избягалите в четвъртък рецидивисти от Централния софийски затвор.
Експертът е категоричен: необходим е подробен анализ на големите проблеми в системата, бездействието на отговорните институции, на всички власти, меко казано, озадачава.
„От официалните данни за състоянието на затворите следва, че ако някой затворник реши да направи бунт или да избяга, то няма какво да го спре. Бунтове и опити за бягство в българските затвори са ежедневие, въпрос на време да се стигне до нещо по-трагично“.
Това пък е предупреждение на председателя на Синдиката на служителите на затворите в България Христо Илков, далеч не от днес. Старо е, на петилетка, откогато у нас започнаха първите протести на затворническите надзиратели срещу абсурдни условия на труд и абсурдните им заплати. Още оттогава и Илков като Росен Йорданов твърди:
„Обезпечаването на охраната има многоспектърни проблеми, всички чакат решение, но при колегите надзиратели, които имат пряк контакт с лишените от свобода нещата са наистина трагични – един надзирател там нерядко отговаря за група от 120 до 150 човека“.
Обществото е свидетел – протестите на пазачите в затворите се точат от години, та, до днес. Синдикатите ги замразиха последно сега, в края на март, временно, предвеликденски. Като добронамерен жест към властта след личната предпразнична ангажираност на премиера Бойко Борисов. Че пари, макар и няма в бюджета, той ще даде и за охраната в затворите. (Така, както намери пари за обещания и за полицаите, и за БАН, и за кого ли не още). Само мир да има!
Но няма и седмица по-късно, така сключеният последен мир (за затворите) бе взривен. Двама тежки убийци пандизчии избягаха зрелищно – през централния вход на софийския затвор, въоръжени с ножове и пистолети, с черни, филмово чакащи ги пред самия зандан, коли.
Наложи се даже екстрено парламентът да вика за изслушване ресорния правосъден министър Цецка Цачева и вътрешния министър Валентин Радев и да ги пита какво става.
Отговорите и на двамата не донесоха никому успокоение, поне и минимално, че конкретният случай с избягалите е наистина извънредност, а иначе всичко е под надежден контрол, че властите са наясно с целия комплекс от проблеми и ги решават. Само присмех предизвика и казаното от Цачева: „Направо не можах да повярвам, когато ми казаха, че са избягали, повярвайте“. Както и спонтанното възклицание на силовия министър Валентин Радев в отговор на журналистически въпрос дали е реално престъпниците да минат и границата: „Те от затвора избягаха, вие питате за някакви граници…“
Предстояло, казват, още следващата седмица национално съвещание с участието на всички началници на затвори в страната и с ръководството на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Инициатива на правосъдния министър. Защо чак сега започва размърдване и какво точно ще работи този сбор, са най-малките въпроси. При положение, че още през декември дереджето на затворите потвърди дори национална проверка. Не на кого да е, а на главния прокурор. Наложи се направата й от някакъв пореден евродоклад и заради предстоящото тогава наше европредседателство.
Сотир Цацаров предаде на правосъдното министерство куп хартии, които констатираха „критични съотношения между надзирателите и лишените от свобода в цялата страна“ и предложи в спешен порядък „да бъде разработен и утвърден норматив за оптимално съотношение на числеността на надзирателите спрямо лишените от свобода. Още: да се попълнят незаетите щатни длъжности в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и да се отпуснат нови щатове за социални работници и психолози в местата за лишаване от свобода“. Някой нещо да е чул или видял да се прави по темата от властта?
Същото нищо става и със заплатите. Заплатата на надзирател е между 600 и 800 лв. (при месечна издръжката на един затворник 1 300 лв.). По норматив новоназначен надзирател започва с 540 лева (срещу месечно минимално заплащане 510 лв. на всеки затворник, който работи).
За охранителната, техническата и комуникационна осигуреност на затворите, за възможностите за недопускане и париране на бягства, за гонене и противодействие на бегълци, за самозащита на пазачите, също всичко се знае. Последно потвърждение – 04.04.18-а предобед. Когато бе екшънът с бягството на Владимир Пелов и Радослав Колев от ЦСЗ. Духнаха безпроблемно, добре осигурени в гръб и в перспектива. Потвърдиха и всичко, които медиите казват не от вчера: затворите ни са напълно пробити и срещу заплащане там може да се вкара всичко – от алкохол и деликатеси, през VIP смартфони, до наркотици и проститутки.
Има защо обществото да е все на нокти и с растящо недоверие към всички власти и институции. Вижте само последните три месеца. Новогодишните празници останаха белязани от страховитото петорно убийство в Нови Искър, извършено от неосъден и нехвърлен в затвора рецидивист. По Великден двама други рецидивисти, пратени все пак веднъж в затвора, спокойно, парадно избягаха и сигурно сега се хилят пред телевизор някъде на властите всякакви. Спете спокойно, деца, бащи и майки!
