Сърбия, протести, Александър Вучич

Медийният мрак, който е обхванал Сърбия и арогантното отношение на Александър Вучич към протестиращите, сякаш преляха чашата на търпението и хората от кротки се превърнаха само за една нощ в революционно настроени граждани, тръгнали сами да освобождават обществената телевизия от цензурата на управляващите. После последва блокирането с жива верига на Президентството, от което Вучич не можа да излезе цели 5 часа, и като капак на всичко полицията арестува 18 граждани с което само засили протестите. Ако не беше ТВ Н1 да излъчва на живо какво става в Белград, никой нямаше да знае, че има протести.

ПРЕД СЪРБИЯ СЕ ОЧЕРТАВАТ

трудни дни, но както се изрази един от политическите лидери, връщане назад няма. След тримесечни разходки по улиците на Белград, политическите лидери, обединени около „Съюз за Сърбия“ – който представлява разнородна коалиция от 9 партии и няколко движения от задните редици, минаха в първите, даже в настъпление.

Освен в Белград, граждани протестират в още 100 града на Сърбия, където с всеки изминал ден ситуацията се изостря и води до инциденти и побои между протестиращи и хора от управляващата Сръбска прогресивна партия. В град Неготин беше пребит Страхиня Чирич, един от организаторите на протестите в този град, в Житорадя в понеделник в кабинета на кмета беше пребит журналиста Милан Благоевич, в общините Гроцка и Брус под натиск на общественото недоволство бяха освободени от длъжност двамата кметове, обвинени за сексуален тормоз на служилки в общината и съпричастност в палежа на къщата на журналиста Драган Йованович. Според журналистически разследвания срещу 15 кметове на общини, където на власт е управляващата партия, има повдигнати обвинения за различни видове престъпления.

КАК СЕ СТИГНА ДО РАДИКАЛИЗАЦИЯ

на протестите? На 16 март по време на 15 пореден митинг „1 от 5 милиона“ в сградата на Националната телевизия прониква група протестиращи хора предвождани от лидерите на „Съюз за Сърбия“. Нямаше чупене на стъкла и имущество, защото охраната, както се разбра, ги пуснала свободно да влязат. Хората искали да изкажат възмущението си от медийния мрак на обществената телевизия, финансирана с парите на данъкоплатците, в която нито дума вече трети месец не се обелва за протестите.

Тук е важно да кажем, че Държавната телевизия се издържа от бюджета на Сърбия и таксата от 250 динара /равностойни на 2 евро/, която всеки месец всяко едно домакинство трябва да плаща заедно със сметката си за ток. Хората са натоварени да плащат такса телевизор и за къщите си на село или за необитаваните си вили. С тези пари Националната телевизия и Националното радио трябваше да подобрят своята програма и да доближат тези две обществени медии до народа. Вместо до народа те се превърнаха в пресцентър на управляващата партия и на президента лично.

Замерването с яйца на държавната телевизия, не е нито за пръв, нито за последен път. През 1991г. един милион граждани на Белград излязоха да протестират срещу нейната политика подкрепяща режима на Милошевич. Тогава Телевизията получи прозвището „ТВ Бастиля“ което е в употреба и до днес.

После Александър Вучич, в характерния за него стил, отправи обиди към протестиращите и лидерите на опозицията, заплаши с наказания и санкции и каза, че в неделя в 12 ч. щял да свика пресконференция в сградата на Президентството.

И ТАКА СЕ СТИГНА ДО 17 МАРТ,

когато на платото пред Президентството се стекоха по призив на „Съюз за Сърбия“ няколко хиляди души. Под натиска на множеството бяха премахнати металните ограждения а протестиращите стигнаха почти до входа на Президентството. После беше пробит и полицейския кордон в една от улиците водещи  към Президентството, като полицията отказа да прилага насилие, което протестиращите възприеха за съпричастност.

Полицейският синдикат, на който министърът на вътрешните работи дни преди протеста беше отнел представителността, призова колегите си да застанат на страната на народа и до насилие не се стигна. По-късно се разбра, че там където полицията упражнявала насилие, то се дължало на изпратените от Милорад Додик полицаи в подкрепа на Вучич.

И така Вучич остана цели пет часа в Президентството, пленен от живата верига на хората, които под прозорците на кабинета му викаха „оставка“ и „съд“ а от подвижната сцена призоваваха за свободни и демократични избори на всички равнища, освобождаване на медиите от октопода на властта и смяна на корумпираната система.

ПРОТЕСТЪТ ПРИКЛЮЧИ

в неделя пред Дирекцията на полицията, където се разбра че са арестувани 7 души, а впоследствие се оказа, че са 18. Вместо да успоки топката, която все му бяга, Вучич, премиерката Ана Бърнабич и председателката на парламента Мая Гойкович нарекоха лидерите на протеста „фашисти“, „крадци“, „побойници“, „олигарси“, а протестиращите – „насилници“ които обаче „не били в състояние да свалят ръководството на страната с 657 души протестиращи“!? Странно как ги изброиха, че са били толкова!

От опозиционния блок му дадоха ултиматум да пусне арестуваните, в противен случай протестите щяли да продължат с пълна сила.

В понеделник пред полицията излезоха да протестират ученици и преподаватели от Филологическата гимназия с призиви за освобождаване на арестувания и осъдения по бърза процедура техен съученик Павле Цвиич. Във вторник ученици от останалите белградски гимназии също призоваха за протести пред полицията. Притеснен от  всичко, което става около него, в понеделник вечерта Вучич с подпухнало лице заяви пред камерите че е готов да помилва някои от арестуваните „стига те това да го поискат“. И че е готов „да отвори темата с Националната телевизия“ сякаш тя е негова собственост.

При всички случаи играта загрубява, но тона за загрубяването дава властта. Или както се изрази актьорът  Тихомир Станич:

„Тази власт е на път да се самосвали заради безотговорното си поведение“.

Развръзката обаче е с неизвестен край.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!