vesela-cherneva
На снимката: Весела Чернева
От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г. От февруари 2010 г. до март 2013 г.
Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г.
От 2000 до 2003 г. Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

 

Госпожо Чернева, бихте ли обобщили резултатите от срещата Тръмп – Путин в Хелзинки?

Срещата в Хелзинки беше скандална по отношение на това, че у Тръмп личеше искреното желание да се хареса на Путин, дори за сметка на своята собствена публика. Тя беше и показателна с това, че нямаше споразумение по същество по нито един от големите въпроси на двустранните отношения. Русия и САЩ не успяха да се договорят дори за Сирия, която изглеждаше като най-възможната точка на съгласие, защото там в момента има припокриване на руски и американски инетреси. Изглежда е имало подготвена обща декларация по този въпрос, но до нея не се стигна, вероятно защото Тръмп е настоявал за елиминиране на влиянието на Иран в Сирия, което Русия няма как да изпълни. Нямаше никакъв напредък по въпросите за ядрената сигурност, да не говорим за трудни теми като санкциите, Украйна и Крим.

Такава беше и моята прогноза – че кой знае какъв напредък няма да има, че срещата ще бъде използвана само за затопляне на доста позамръзналите отношения. Никой не предполагаше, че това затопляне ще се търси по този скандален начин. Видимата капитулация на Тръмп пред Путин му навлече мнго критики, включително от собствената му партия, и това стана причина той да оттегли част от думите си, но едновременно с това пък покани руския президент да посети Белия дом през есента. Изглежда, че това е само първи епизод в едни отношения, които ще продължат да се отличават със своята непредсказуемост и липсата на кой знае каква реална субстанция.

Отправената от Тръмп покана не означава ли, че все пак те са напреднали по общите теми достатъчно, за да продължат да работят съвместно?

Поканата за среща дойде след като Тръмп се върна във Вашингтон, така че тя е по-скоро за вътрешна употреба – да покаже, че макар и Тръмп да бе принуден да вземе назад част от думите си, той има собствена воля да продължи да развива тези двустранни отношения. Той трябва да демонстрира, че е бил прав, че срещата е била нужна и затова изисква продължение.

Мисля, че по доста от основните въпроси в момента има подготовка за постигане на някакъв напредък, освен ако не се случи качествена промяна в ситуацията в Близкия Изток през следващите месеци.

Как приема Европа резултатите от срещата?

От една страна, Европа си отдъхна затова, че Тръмп не предаде интересите й по отношение на Русия както в областта на енергетиката, така и в областта на сигурността и не тръгна на някакво половинчато призанване на Крим, какъвто намек имаше преди срещата. Той не опита да пожертва някой от основните интереси на НАТО, особно чувствителни в областта на сигурността на източната зона на пакта.

От друга страна, в държави като Полша, които смятат Тръмп за важен и дори предпочитан съюзник,  попадането на американския президент в прегръдката на Путин и видимата симпатия между тях не са били приятна гледка.

Част от ефекта на Тръмп върху Европа е, че я подтиква да се консолидира и това ще продължи. Европа ще продължи да бъде активна както по отношение на Русия, така и по отношение на САЩ, и в сферата на сигурността. Тя не може да очаква от американската администрация никакви привилегии и приятелски жестове, дори напротив. Много по-често Европа е обект на критиката на Тръмп, отколкото другите така наречени от него „съперници“. Да не забравяме, че през изминалата седмица тя бе наречена от него „противник“. За първи път в отношенията от двете страни на Атлантика се използва този термин. Последната седмица подейства много отрезвяващо за трансатлантическите отношения.

Как влияят на НАТО последните изявления на президента на САЩ за опасността от поведението на Черна гора?

Изявлението на Тръмп по отношение на НАТО също бе част от този „студен душ“. Идеята, че Америка се колбае да излезе в защита на съюзници от НАТО, е смущаваща. Случаят с Черна гора, която била малка, но много опасна и можела да предизвика Трета световна война, илюстрира, че именно този тип отношения са червеят, който може да разяде солидарността в алианса, а тя е ядрото на НАТО.

Така че въпросът за поляците и естонците, а и за германците, вече е „до каква степен можем да разчитаме на САЩ, ако бъдем заплашени“? Тази несигурност засяга същността на НАТО и поставя въпроса какво ще стане с алианса през следващите години.

През последните 25 години имаше много съмнения дали пактът, като институция на Студената война, има място днес и винаги смятахме, че той все пак е от фундаметално значение за Запада. Днес това изглежда поставено под съмнение. Вече много европейци тръгват сериозно към изграждане на взаимна европейска отбрана, за да може да има чувство за сигурност у гражданите. Те чуват въпросните изявления и независимо какво се случва в щаб-квартирата на НАТО, вече не вярват, че могат 100% да разчитат на солидарността в пакта.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!