Оня ден се явявах на телевизията (суетата няма почивен ден) и на излизане със събеседника Георги Киряков се обединихме около тезата, че в момента ГЕРБ твори законодателни безумия. Казах му, че според мен най-притеснителните са тези за т.нар. гражданска конфискация, при която може да се отнема имущество дори при постановена оправдателна присъда; и възможността да не бъдат уведомявани близките на арестуван за срок от 48 часа.
За първата поправка ГЕРБ даде леко назад и отпадна предложението законът да влезе в сила със задна дата. Което би било правен абсурд. Например ритането на улично кошче за боклук в момента не е престъпление, но ако Данаил Кирилов реши да го обяви със задна дата за такова, всички, които са регистрирани за това в миналото, може да лежат в затвора.
Щото така.
В кой факултет са ги учили тези работи гербажийските юристи – не знам. Не мога да си представя, че има такива факултети.
На втората поправка президентът Радев наложи вето, но управляващите казаха, че няма да се съобразят с него.
Покрай другото се появи и един проект за наредба на Здравната каса, който пък казваше, че на аптеките се отнемат онези 2 лева, които досега им се плащаха за обработката на рецепти за скъпоструващи лекарства.
След два дни драми и заплахи с протести предложението беше оттеглено.
Равносметката. По първия закон – миша стъпка назад. По втория – засега – на място, никакво отстъпление, по наредбата за аптеките – тотално отстъпление.
Танго по герберски. И по сервитьорски. Ако мине. Засега минава.
При конфискацията, която също е абсурд, има мълчалива подкрепа от повечето българи. Логиката е проста. Повечето смятат, че не се отнася до тях, а само до богатите. Какво ще ми вземат – панелката или 20-годишната трошка на паркинга пред нея. Халал да са им.
И си траят, а се обаждат само някакви медии, контролирани от хора, които се чувстват потенциална мишена.
Останалите са пас, а има и такива, които подкрепят.
При задържането без право на уведомяване на близките също има хубави индикации. Учителките от онази детска градина, които бяха закачили на корка съобщение, че „забравените“ от родителите деца ще бъдат откарвани в полицейското управление.
Какво повече. Каквито избирателите, такива и избраниците. В синхрон мислят и детските учителки, и милиционерите в Народното събрание. Както обичаше да казва един приятел – това е така, защото сме в синхрон.
Така де.
Синхрон. Убийствен.
Като в песента на Тодор Колев: вместо дансинга – килия. Две напред, едно назад.
 и на излизане със събеседника Георги Киряков се обединихме){kind=link}