Златогор Минчев е доцент в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН и ръководител секция „Информационни технологии в сигурността“.
Той е и директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализ  към секция „Информационни технологии в сигурността“.
Д-р Минчев е доказан професионалист в сферата на компютърните науки, съчетаващ солиден теоретичен и богат практически опит.
Специализира в областите: изкуствен интелект, кибернетика, роботика, електроника, обработка на биосигнали, киберсигурност, компютърно подпомагани учения, управление на сектора за сигурност, планиране в отбраната и управление при кризи.

 

 

Доц. Минчев, висши прокурори от 15 държави, сред които и българският главен прокурор Сотир Цацаров, искат разследващите да имат бърз достъп до всичко, което се случва в приложенията WhatsApp, Viber, Messenger и Skype, с аргумента, че така борбата с тероризма ще е по-ефективна? Вие съгласен ли сте с това твърдение?

Като краен резултат, да, защото терористите днес използват и социалните мрежи, и интернет пространството. Тоест, ако съдебната власт и прокуратурата получат ексклузивен достъп до този вид информационен поток, биха могли много неща да бъдат предотвратени, тъй като комуникацията в интернет върви преди събитията.

Това е чисто публичната страна на нещата, които иначе са далеч по-сложни. От една страна говорейки за демокрации и живеейки в ЕС, веднага изниква въпросът къде отива нашето лично пространство, нашите права. Когато си говорим за тероризъм, нещата могат да се регулират до някъде, защото, за да има такъв вид достъп, трябва за човека да има сериозни доказателства, че се занимава с такъв вид дейност.

Темата започна още лятото в ЕС. Що касае реалните резултати, аз бих могъл да кажа, че едва ли терористите не са подготвени за такъв тип реакции, защото и сега използват по еднократен път само електронна поща или акаунт, или собствен код.

Така че, ще има някакъв резултат, но той няма да бъде толкова мащабен, колкото очакваме, защото това прекалено огласяване ще попречи на момента на изненадата.

И сега знаем, че ако проведете повече от един разговор на ден и той трае повече от 2-3 минути, през такъв вид комуникационни системи (WhatsApp, Viber, Messenger и Skype – бел.ред.), макар че, те са криптирани, обемът на трафика бива записан в криптиран вид, от части, разбира се, и това може да бъде използвано като доказателство.

Другият момент е, че САЩ отдавна обсъждат въпроса с регулацията на социалните мрежи, от рода на „Фейсбук”, особено около скандала с „Кеймбридж Аналитика”. Това е една положителна стъпка по отношение на възможностите за създаване на правила за контрол на интернет пространството.

Много хора заподозряха, че зад тази идея, зад маската, че ще се борим с тероризма, стои нещо друго – например, желание да се следят хора, да се използват тези възможности за други цели. Има ли такава опасност?

О, да, разбира се. Във века на информационните технологии, демокрацията е сериозно заплашена. Макар, че гражданите имат достъп до социалните мрежи през своите мобилни устройства и могат да публикуват, именно с такъв тип решения въпросът остава: дали наистина този човек е терорист, или има съмнение, и по този начин неговата лична свобода може да бъде ограничена.

Второ – терористът не е толкова опасен, докато реално не извърши деянието. Вярно е, че случващото се в Европа в момента, тази истерия набира инерция. Именно заради това съдебната власт и прокуратурата се опитват да вземат отношение по темата, така че да успокоят общественото мнение.

От друга страна, говорейки за ограничаване на човешките права, трябва да отидем малко по-напред и да помислим къде спира етичната граница и ще живеем ли в демокрация в бъдещето. Тук много можем да си говорим. Краткият отговор е: едва ли бъдещето ще бъде толкова демократично, колкото на нас ни се иска. По-дългият отговор е: а кой ще регулира и ще решава дали ние, като граждани, или един елит, който ще управлява през съдебната власт, на базата на определени регулации и технологични решения.

И към днешна дата и Google, и „Фейсбук” имат такъв вид спогодби със службите за сигурност и при съмнения за тероризъм ги сигнализират. Дори в момента, ако използвате определени ключови думи в чата, ще бъдете включен в режим на записване, като вие давате това съгласие още по време на инсталиране на приложението.

Тоест, въпросът остава дискусионен. Но, ако искаме да говорим за сигурност, трябва да направим тези компромиси, тъй като терористичните заплахи все повече ще се увеличават с тази социална динамика, от една страна, икономическите промени (виждате кризата в Сирия води един доста силен мигрантски натиск), а от трета страна глобалното затопляне променя поведението на хората и те стават по-агресивни.

У нас има редица закони, които дават извънредни правомощия, когато става дума за тероризъм. Разследващите имат достъп до цялата информация, няма проблем да се прилагат и СРС-та. Защо тогава, според Вас, се налагат тези нови мерки – да се следят приложения, които хората използват за комуникация помежду си?

Може би обикновеният гражданин наистина ги използва за комуникация, но по отношение на регулацията на този вид приложения, със свободен достъп, няма много правила по една проста причина – една голяма част от доставчиците им са отвъд океана. Това е една добра стъпка да се урегулират донякъде правилата в ЕС и отвъд, тъй като това нещо е една възможност да се гарантира сигурността на гражданите.

Разбира се, въпросът си остава отворен и към днешната дата, и за в бъдеще: трябва ли да имаме свободен достъп до технологиите и при какви условия. Аз мисля, че тук изкуственият интелект ще помогне, именно следейки част от общуването, ще има възможност машина ще има възможност да реши дали този профил на потребител да бъде мониториран. Другото е, че ще могат по-добре да бъдат профилирани самите потребители и да се знае кой действително стои зад този профил, което и в момента е една голяма технологична амбиция.

Снимката вече не е гаранция за идентичност в социалните мрежи, макар че има хедър, който записва откъде и как идва. Този вид потребители, които имат негативни цели и терористични намерения са много добре подготвени и тренирани. Именно бойците на „Ислямска държава”, които в момента отново са в заглавията на световните медии заради планирани атентати, и в Англия имаше такова нещо и отвъд океана отново се засилва тази тенденция.

Вероятно след празниците или около тях ще се задвижат и в нашия регион, поради това, че тук е смесен регион и има не малко напрежение в територията на Западните Балкани.

Искате да кажете, че по празниците на Балканите се очакват терористични нападения?

Анализите в тази посока, включително на Департамента на САЩ по отбрана, показват, че на територията на Западните Балкани се очаква зона на нестабилност – за тази и за следващата година (това е официална информация). Съответно мобилните приложения са удобно средство, което трябва да бъде подложено на мониторинг задължително и да има законодателна нормативна уредба.

Традиционно около големи празници тези хора се активизират. Тогава хората са малко по-разсеяни и това създава доста притеснителна обстановка.

В предварителния разговор споменахте, че Вашият център е направил изследване за следващите 10 години как ще изглежда нашата част от Европа. Може ли да обобщите на кратко до какво заключение стигнахте?

С колегите от Северна Македония през 2017г. направихме доста голям трейнинг курс и тя е продукт от програмата на НАТО „Наука за мир и сигурност“ и покрива региона не само на Западните Балкани, а и отвъд.

Как изглеждат нещата? Донякъде притеснителни, донякъде неопределени. Най-общо казано: ще се запази тенденцията за миграция, която със себе си води една такава скрита заплаха, тъй като човешкият фактор е най-непредвидим.

От друга страна, въпросът за радикализация и дерадикализация стои. Именно тази година ние няколко пъти се опитахме да вземем отношение, че трябва да се обръща внимание на по-младото поколение, защото именно то е уязвимо през такива технологични решения като социалните мрежи. Именно заради това е хубаво да се проведе законодателна и нормативна уредба, такава към момента няма формулирана.

Не на последно място: именно заради това, че въпросът с демократичността на региона е доста сложно понятие и заради влиянието на Русия в региона, и заради че около Сърбия има такъв вид настроения, аз очаквам, че Балканите ще се запазят като зона на недобра стабилност, именно по отношение на темата тероризъм.

Прогнозата е за 10 години напред. Да се надяваме, че донякъде сме уцелили и сме адресирали правилните структури за сигурност, както у нас така и в другите страни от региона, за да можем да сме полезни и на обществото в по-широк план.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!