Две неща доминираха света на 20 декември. Атентатът в Берлин и убийството на руския посланик Андрей Карлов в Анкара. В България – също. Но провалът на опита на реформаторите да направят правителство също сложи отпечатък върху деня.
При 12 трупа в Берлин и един на дипломат в Анкара българските проблеми са незначителни. Дали Петър Москов, Божидар Лукарски ще продължат да са министри, си е глезотия. Някои даже го смятат за перверзия.
Убийството на посланик Карлов малко ще повлияе върху хода на историята. Путин и Ердоган заровиха дълбоко свалянето на Су-24 преди малко повече от година, което си беше напълно съзнателна акция на турската държава, та сега е малко вероятно застрелването на един дипломат да обърне нещата.
И Путин, и Ердоган контролират своите общества, на практика опозиция нямат и имат съмнителната привилегия да вземат решения, освободени от натиска на масите.
В Германия не е така.
Поне на теория атентатът в Берлин ще внесе корекции в германската политика, оттам – и в Европа. Големите европейски държави – Италия вероятно през февруари, Франция – през май, Германия – през есента, влизат в предизборни кампании. Предстоят промени, във фокуса ще бъдат мигрантите.
На този етап е малко наивно да се мисли, че каквито и промени да настъпят в стожерите на Европейския съюз, това ще доведе до пренареждане на йерархията и до драстично преобръщане на системата. С Меркел или без Германия ще продължи да доминира, френско-германската ос ще продължи да е френско-германска ос и Европа няма да легне на Русия, понеже има хора, които мислят, че Москва ще е по-благонадежден партньор от Вашингтон.
Европа може би не уцелва съвсем ваксата. Но европейците като цяло не са изкукали дотам, че да пият пяна за вана като водка и да не могат да правят разлика между Сибир и Шлезвиг-Холщайн примерно.
Атенати като този в Берлин, в Париж преди една година, в Ница през лятото са знак, че Европа не е оценила подобаващо рисковете. Но нормалният европеец няма много дилеми. За него е ясно, че животът в Хелзинки е по-добър от този в Иркутск.
И който очаква, че този подреден свят ще бъде разбутан ей така, е повярвал прекалено на пропагандата.
За България нещата са ясни.
Идат избори и дано разбъркващият се свят ни е дал доказателства, че в това няма нищо страшно.
Проблемът на българите е друг. Че дори да сменим ГЕРБ с БСП, надеждата, че поне малко ще заприличаме на Хелзинки, е съвсем изтляла. Изтъняла като паяжинна нишка.
И си стои как да си върнем тази надежда обратно.
Георги Даскалов
