Тежка военна техника премина през площад „Княз Александър I” в центъра на София, самолети и вертолети летяха в небето, а строени редици военнослужещи маршируваха за тазгодишния парад за Деня на храбростта и празник на Българската армия.
Много хора дойдоха на площада, за да видят парада за празника на армията. 2019 г. отбелязваме 141 години от създаването на Българската армия. Тазгодишният военен парад съвпада с 15-годишнината от приемането на страната ни в НАТО.
В него участваха над 1 000 военнослужещи от Въоръжените сили, 48 верижни и колесни бойни машини на Сухопътните войски и зенитно-ракетните формирования на Военновъздушните сили и 10 вертолета и самолета от състава на военната ни авиация. Тази година парадът не беше открит от вертолет Ми–17 на Военновъздушните сили, носещ националния флаг на България, тъй като нямаме изправен Ми-17.
На площада преминаха 48 образци на видове бойна техника, на въоръжение в Сухопътните войски, служба „Военна полиция“ и зенитно-ракетните военни формирования на Военновъздушните сили. Сред това, което видяха хората бяха и бронирани леки автомобили с повишена проходимост „Мерцедес” G 270FB-6, бронирани машини „Хамър”, бойни бронирани колесни машини „Commando select” и „Guardian”, бронетранспортьори, реактивна система за залпов огън БМ-21 „ГРАД”, танк Т-72, тактически ракетен комплекс „Точка”, зенитно-ракетен комплекс „ОСА” и др. сред които и пускови установки от състава на зенитно-ракетен комплекс С-300 (SA-10).
На площада премина и ретро техника от времето на Втората световна война, предоставена от колекционери от страната.
Денят на Храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.
