На специална церемония в посолството на Словакия в София Александър Димитров получи орден „Бял двоен кръст“ – трета степен. Едуард Генов и Валентин Радев бяха удостоени с ордена посмъртно. Това са тримата студенти, които през 1968 година се противопоставят публично на окупацията на Чехословакия.
Преди 50 години войските на Варшавския договор влизат в Чехословакия, за да сложат край на социализма с човешко лице. Трима български студенти се противопоставят на окупацията. Един от тях е Александър Димитров:
„Ако можеше да се гласува срещу инвазията на Варшавския пакт в Чехословакия, щях да гласувам, нямаше да хвърлям позиви. Обаче не можеше да се гласува и това ни принуди да нарушим закона. Нямаше друг избор“, каза той.
„Припомняне на събития като окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор преди 50 години е тъжно, но все пак е нужно“, посочи в словото си на церемонията посланикът на Словакия в България Мануел Корчек:
„Историята на тримата български студенти все пак вдъхва надежда, че както гласи мотото на първия чехословашки президент, „истината побеждава“. Нейната победа обаче не бива да приемаме като нещо безспорно покрай смелостта, която не е присъща само на младите. Нужна е и отговорност и желание да се учим от историята“, каза той.
На 25 август 1968 осем руснаци протестират на Червения площад в Москва срещу нахлуването в Чехословакия: Богораз, Литвинов, Бабицки, Делоне, Дремлюга, Файнберг, Горбаневская, Баева. През септември 1968 г. Едуард – тогава студент по археология – заедно с колегите си Александър Димитров и Валентин Радев разпространяват над 200 позива с надпис: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” и в подкрепа на осемте руснаци, протестирали на Червения площад.
През януари 1969 Едуард получава 5-годишна присъда като „инициатор и ръководител на нелегална контрареволюционна група”. През есента на същата година е осъден на още 8 години затвор, обвинен, че е участвал в подготовката на затворническия бунт в Старозагорския затвор. Освободен е от затвора през 1978.
През 1986 Едуард Генов продължава – отново възобновява активната си дейност и се присъединява към апела на Григор Симов, Илия Минев и Цеко Цеков до Виенската конференция на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа и към писмото, с което българските дисиденти се присъединяват към апела на дисидентите от Унгария, ГДР, Чехословакия и Полша.
На 16 януари 1988 в гр. Септември заедно с Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, Благой Топузлиев и др. основават „Независимото дружество за защита правата на човека“. Заедно с останалите членове на „Независимото дружество“ е подложен на непрестанни арести и репресии от комунистическите власти.
На 6 юни 1988 Едуард Генов е арестуван от Държавна сигурност и е принудително заселен за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в цех за производство на каменно брашно и организира работниците за протест за по-добри условия на труд. Успява да привлече някои от местните жители за членове на Независимото дружество. Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдение на Държавна сигурност, членове на Независимото дружество, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани, малтретирани и връщани под конвой по местоживеене, а документите на дружеството – конфискувани.
През октомври 1988 режимът експулсира Едуард Генов и семейството му от България – страхувайки се, че той ще вдигне истинско въстание.
Най-напред, подпомагани от демократични организации, те остават за малко в Австрия, а след това се настаняват за постоянно в Сан Франциско, САЩ.
Едуард Генов така и не се завръща в България до края на дните си.
Неговият акт и този на неговите колеги е едно от малкото действия, които измиват срама от действията на България в този период на историята й.
